Рейчъл ме изпрати до колата. Този път дори не направи опит да ме убеди да остана. Престорихме се, че не чуваме повишените гласове, които идваха от кабинета на Траск, докато тя опаковаше малко храна. Гледах я как сипва готвеното в чиния и ми стана жал, че е принудена от обстоятелствата и от съвестта си да живее със семейство, чиято единствена връзка с нея е една споделена трагедия. Чудех се дали би останала толкова дълго, ако е имала по-добри отношения със сестра си, и дали вината за последната им свада не е това, което я задържа.
Нощта бе станала хладна, влажният ветрец ухаеше на блато.
— Как е носът ти? — попита Рейчъл, докато вървяхме по пътеката между дърветата.
Пипнах го, за да проверя. Все още ме болеше от удара на Кокър, но не кървеше.
— Ще оживея.
— Радвам се — усмивката й угасна. — Не беше точно мирна вечеря, а?
— Беше различна.
Тя се засмя уморено.
— Май все те завличаме в проблемите си. Помниш ли, че ти казах, че Джейми и Стейси имат история? Е, беше малко по — сложничка.
Вече се бях досетил поне толкова.
— Забременяла ли е?
Рейчъл кимна.
— Било е, преди да дойда тук. Джейми скъсал с нея, което за Кокър само по себе си бе непростимо. След това Стейси обявила, че е бременна, и твърдяла, че детето е на Джейми. Би могло и да е… но тя е доста по-голяма от него и да речем, че той не е бил единственият кандидат. Кокър обаче побеснял и обвинил момчето за всичко. Вдигнал се страхотен скандал и познавайки Ема, не смятам, че е изиграла особено миротворческа роля. Накрая се стигнало до аборт, но враждата останала. Както сигурно си забелязал.
— Според теб какво ще направи Стейси сега?
— Да се надяваме да зареже случката. Радвам се, че си я видял, понеже ако беше само нейната дума срещу тази на Джейми… — Рейчъл спря и сви рамене. — Както и да е, вината не е изцяло нейна. Джейми не е трябвало да й говори така. "Свиня" беше една от любимите обиди на Ема, така че не е чудно, откъде я е взел… Боже, каква вечер!
— Съжалявам, ако донесеното вино усложни нещата.
— Андрю ли имаш предвид? — Домакинята ми сви рамене. — Обикновено не е проблем. Той не е алкохолик, нищо подобно. Просто започна да пие повече след изчезването на Ема и спря, когато осъзна, че ситуацията му се изплъзва.
— Като опитът да се сблъска с Лео Вилиърс ли?
— Това не помогна, да. И сам видя какво се случва между тях с Джейми. Много си приличат, така че често имат търкания. И става по-лошо, когато Андрю пие.
Излязохме от горичката и спрях до колата си. Рейчъл погледна през рамо към къщата — тъмен квадрат с жълти прозорци, които сияеха между сенките на дърветата.
— Добре ли си? — попитах.
— Аз ли? — тя сви рамене. — Да, добре съм.
Не ми прозвуча така. Напрежението се бе натрупало в мен и заговорих, без да помисля.
— Виж, ако утре вечер нямаш някакви планове, какво ще кажеш да излезем на вечеря? Или на по питие?
Изглеждаше стресната и стомахът ми падна в петите. Това пък откъде дойде? Преди няма и час съжалявах, че съм приел предложението на Траск, сега канех Рейчъл на среща. Ако можех да си взема думите назад…
Тя се усмихна.
— Защо пък не? Но тук няма кой знае колко места за излизане.
— Няма нищо. Идеята не беше добра!
— Не, наистина бих искала! Просто казвам, че ще се наложи да шофираме много… — тя се поколеба. — Ако искаш, мога да сготвя нещо в къщата за гости?
— Ами… Ако си сигурна…
— Страхотно. Какво ще кажеш за седем?
Съгласих се, че седем е идеално.
Докато карах към бившия хангар за лодки, се люшках между еуфорията и притеснението. Казвах си, че става дума просто за вечеря — че Рейчъл вероятно ще се радва на възможността да се измъкне от Крийк Хаус за една вечер. При все това знаех, че потенциално усложнявам положението и се забърквам още повече в семейните проблеми на Траск.
Нямаше значение. Независимо от обстоятелствата не си спомнях да съм се чувствал така от…
Добре де. От дълго време.
След смъртта на Кара бях имал само една сериозна връзка. По онова време бях общопрактикуващ лекар и отношенията ни не издържаха прехода от живите към мъртвите. Но това значеше, че отдавна бях преодолял вината да съм с друга. Поне за това се радвах, макар че не намаляваше нервността ми. Усмихнах се унило, все пак това е само една вечеря. Не се увличай.
В къщата за гости включих отоплението, за да преборя нощния хлад, и занесох още топлото ястие на масата. Под съпровода на тихото съскане на въздуха от печката на заден фон, включих лаптопа и ядох, докато отварях файловете, които Лънди ми беше изпратил. Освен аутопсията на трупа от бодливата тел инспекторът ми бе изпратил и няколко снимки на изработената по поръчка пушка, която беше изчезнала заедно с Лео Вилиърс. Не обичах оръжия и никога не съм бил фен на стрелбата като спорт, но дори аз трябваше да призная, че е прекрасен образец на майсторски умения. Мобрито имаше две дула, разположени едно над друго, а не успоредно. Прикладът беше от лакиран махагон, а дулата — матово синкавосиви и сякаш сияеха. Най-отличителни бяха сребърните странични платки, достойно украсени и гравирани с инициалите ЛB.