Чудех се дали мъжът, който лежеше в моргата, е оценил естетиката на оръжието, което го е убило.
Лънди беше прикрепил към файла кратка бележка: Имай предвид — дулото е дълго 81 сантиметра. Фриърс казва, че е прекалено дълго, за да успее трупът от естуара да го обърне и да стигне спусъка. Ако приемехме, че изстрелът е бил произведен от липсващото мобри на Лео Вилиърс, както изглеждаше вероятно, това изключваше и минималните шансове за самоубийство. И бездруго никой не вярваше в тази версия, откакто стана ясно, че трупът не принадлежи на когото очаквахме.
Влязох във файла с резултатите от аутопсията. Не беше идеалното четиво по време на вечеря, но работата ми отдавна ме беше излекувала от гнусливостта. Въпреки това се оказа трудно да се съсредоточа. Мислите ми продължаваха да се връщат при Рейчъл, докато думите на грейналия екран най-сетне не грабнаха вниманието ми. Оставих вилицата с все още нанизано на нея парче пиле, когато това, което четях, започна да се разгръща пред мен. Счупената ръка и крак, които бях видял още докато трупът се намираше на бодливата тел, не бяха единствените налични по него контузии. Имаше и други. Много други, осъзнах и се пресегнах за химикалка и лист. Забелязах, че главата висеше необичайно свободна, дори предвид времето, което останките бяха прекарали потопени под водата. С дебелите си пластове мускули и сухожилия главата обикновено е последната част, която се отделя. Сега обаче видях, че два от прешлените на шията са счупени, явно бе приложена сериозна сила. Дясната тибия и фибула не бяха просто строшени в средата на прасеца, а начупени и при коляното. Същият крак беше изваден от таза, а подобната на топка глава на фемура бе напълно изтръгната от ямката.
Почуках с химикалката по брадичката си. Възможно беше многобройните травми да са предизвикани от удара на плаващото тяло с лодка. Това би обяснило и подобните на рани от перка разрези по лицето. Но сблъсъкът би трябвало да е много сериозен. И вероятно е бил повече от един, ако се съди по обхвата на контузиите.
След това видях нещо, което наистина ме накара да седна изправен.
Препрочетох го в заключението, отворих и файла с рентгеновите снимки от аутопсията. Ужасните контузии на лицевите кости, резултат от сблъсъка с острието, се виждаха дори на призрачните двуизмерни изображения. Перката на лодката — ако наистина ставаше дума за перка, бе нанесла сериозни щети, и бе направила потенциалната реконструкция сложна задача.
Но не това ме заинтригува. Светът се сви до малкия екран на лаптопа ми. Уголемих снимката на черепа, увеличих конкретния участък с контузии и се намръщих на ограничената видимост, която предлагаше рентгеновата снимка. И тогава, като мотив, който се появява от пъзел, го видях.
— И как си се озовал там? — промърморих, забравил недоядената вечеря, докато се взирах в екрана.
След това вече бях твърде развълнуван, за да почивам. Умът ми още кипеше, когато си легнах, мислите за Рейчъл се вихреха около идеите по случая. За първи път имах чувството, че през облаците е започнал да пробива лъч светлина; че нещата се наместват както в живота ми, така и в разследването. Трябваше да се досетя, че няма да е толкова лесно.
Стейси Кокър така и не се бе прибрала у дома онази нощ.
20
Както Лънди ми го описа впоследствие, след като изхвърчал от Крийк Хаус, Кокър се прибрал да се разправя с дъщеря си. Бил се развел преди години, така че със Стейси живеели сами, недалеч от морската морга. Когато открил, че дъщеря му я няма у тях, опитал да й се обади, но без успех. След това си отворил бира и бесен седнал да чака завръщането й.
Само че Стейси така и не се появила.
Първоначално Кокър не бил разтревожен. Дори когато телефонните обаждания до приятелите й не помогнали, бил по-скоро ядосан, отколкото загрижен. Нямало да е първият път, когато дъщеря му успявала да убеди приятелите си да лъжат от нейно име. Едва после, след като повторените им отрицания започнали да звучат искрено, се усетил, че случаят е различен. Но дори при това положение бил убеден, че дъщеря му просто отлага сблъсъка с него, и тръгнал да я търси чак в ранните часове на утрото.