Пам започна да пищи като гигантски чайник. Не съм предполагала, че от нечие гърло — в случая не човешко, но все пак гърло, — може да излезе толкова пронизителен звук. Пам, вярна на принципа „око за око, зъб за зъб“, улови Халоу за ръцете и я прикова към пода. Кипеше люта борба. Битка между титани. Вещицата се съпротивляваше с всички сили и имаше огромни шансове за успех, тъй като по лицето на Пам се стичаше кръв и й пречеше да вижда. Но все пак Халоу беше човек, а Пам — вампир. В двубоя обаче внезапно се намеси трети участник — мъжът с хлътналите бузи, — който допълзя до двете жени и захапа Пам за врата. Двете й ръце бяха заети и тя нямаше как да му попречи. Човекът не просто я ухапа, а започна да пие кръвта й направо от гърлото и да се налива със сила така, сякаш зареждаше батериите си с мощна енергия. Огледах се и осъзнах, че аз съм единственият зрител на тази трагедия. С два скока се озовах до човека пиявица, който просто не ми обърна никакво внимание.
Налагаше се да използвам ножа. За пръв път през живота си се изправях през подобна дилема; за да забия нож в гърба на някого, ситуацията трябваше да е наистина критична, въпрос на живот и смърт — и то не чия да е смърт, а моята собствена. Тук, меко казано, нещата изглеждаха малко по-различно. Започнах да се колебая, а се налагаше да действам веднага. Пам губеше сили с всяка изминала секунда и все по-трудно удържаше проснатата на пода Халоу. Стиснах здраво черната дръжка на ножа и опрях черното му острие в гърлото на кръвопиеца.
— Пусни я — извиках.
Никаква реакция.
Натиснах ножа малко по-силно и струйка алена кръв шурна надолу по шията му. Мъжът се отдръпна от Пам и обърна към мен окървавената си муцуна. Нямах никакво време да се радвам на успеха си, защото внезапно се озовах в ролята на следващата му жертва. Мъжът се беше вторачил в мен с абсолютно безумен поглед и изгаряше от желание да ме изпие до капка. Искам, искам, искам, повтаряше трескаво мозъкът му. Опрях отново острието до гърлото му и точно когато се канех да натисна, той се хвърли напред и сам се наниза на него.
Бесът в погледа му угасна почти мигновено.
Уби сам себе си чрез мен. Може би изобщо не е осъзнал, че държа в ръката си нож.
Господи, убийство, точно пред очите ми! А аз, макар и непреднамерено, се явявах извършителят на това ужасно деяние.
Когато най-после успях да откъсна поглед от жертвата си, Пам седеше върху гърдите на Халоу и притискаше с колене ръцете й към пода. Върху устните й танцуваше нелепа усмивка. Огледах се да открия причината за радостта й и установих, че битката на практика беше приключила. Нямах представа колко дълго е продължило това шумно, невидимо в мъглата сражение, но сега ясно виждах последиците.
Вампирите са брутални убийци. Мръсничко пипат, така да се каже. Върколаците също не се отличават с изящни маниери на хранене. Вещиците плискат най-малко кръв от цялата свръхестествена пасмина, но цялостната картинка изглеждаше потресаващо. Като в онези кървави филми на ужасите, след които излизаш от киносалона засрамен, че въобще си си купил билет.
Очевидно бяхме спечелили битката.
Но точно в този момент на мен изобщо не ми пукаше. Чувствах се изтощена — не само физически, но и умствено — от хорските мисли, които бушуваха в главата ми като бельо в центрофуга. Нищо не можех да направя по въпроса, затова просто събрах последните си сили, отместих се от проснатия на земята труп и легнах на пода с втренчен в тавана поглед. Нямах никакви свои мисли, затова пък чуждите присъстваха в изобилие. Доста предсказуеми, при това: Толкова много съм изморен… Господи, колко много кръв!… Не мога да повярвам, че оцелях… Младият върколак с пънкарската прическа си мислеше, че битката му е харесала много повече от очакваното. Тъй като беше гол, възбудата от преживяното се забелязваше отдалече и той непохватно се опитваше да прикрие срама си. Но най-много от всичко му се искаше да открие симпатичната млада уиканка и да се усамоти с нея в някой ъгъл. Халоу мразеше Пам, мразеше мен, мразеше Ерик, мразеше целия свят. Започна да припява някакво заклинание, с което да разболее всички ни, но Пам светкавично й запуши устата с юмрук.