13
Последицата от всяка битка са тежки и печални. (Не знам дали нашето беше точно битка… може би по-скоро сблъсък между свръхестествени сили?) Ранените трябва да се лекуват, кръвта трябва да се почисти, а телата да се погребат. Или кремират, защото Пам реши да изгори целия склад, заедно с вражеските трупове.
Но не всички от тях загинаха в тази битка. Халоу, естествено, беше пощадена с конкретна цел. Една от вещиците й оцеля, макар че изгуби доста кръв в резултат на тежките си рани. Ние понесохме по-малко загуби. Върколаците загубиха Португалеца, убит от Марк Стоунбрук. Полковник Флъд беше тежко ранен, останалите се отърваха с по-леки контузии. От вампирския контингент загина единствено Чоу. Другите ближеха раните си — някои от които доста сериозни, признавам, — но вампирите се възстановяват много бързо.
Честно казано, очаквах по-добро представяне от сборището на Халоу.
— Те може да са вещи в занаята, но никак не ги бива като бойци — произнесе Пам. — Халоу явно е разчитала на тяхната преданост и уменията им да правят магии, но е пренебрегнала бойната им подготовка. Ха! И тръгнала да ми завладява Шривпорт…
— А защо точно Шривпорт? — попитах аз.
— И аз не знам, но смятам да разбера — усмихна се Пам.
Свих рамене. Дори не исках да мисля за методите й на действие.
— А как ще й попречиш да те омагьоса, докато я разпитваш?
— Ще измисля нещо — отвърна Пам все така усмихната.
— Съжалявам за Чоу — колебливо добавих аз.
— Лош късмет тегне над барманите във „Вамптазия“ — въздъхна Пам. — Не знам дали ще успея да му намеря заместник. И той, и предишният ни барман — Дългата Сянка — загинаха в рамките на една година след назначаването им на работа.
— А как ще накараш Халоу да развали магията на Ерик?
На Пам очевидно й харесваше да си говори с мен, простосмъртната. С Чоу бяха неразделни и може би й липсваше компанията му.
— Просто ще я принудим, рано или късно. И не само да развали магията, но и да ни каже защо го е направила.
— А ако Халоу просто ви даде общата схема на проклятието, това дали ще е достатъчно? Или ще трябва лично да развали магията? — опитах се да поясня какво точно имам предвид, но Пам очевидно ме разбра.
— Не знам. Ще се наложи да се консултираме с нашите съюзници уиканите. Ти все пак спаси живота на двама от тях. Дължат ни го — отвърна Пам и продължи да ръси бензин из стаята. Всичко ценно — според нея — вече бе изнесено от сградата, а местните вещици се погрижиха да приберат всякакви магически принадлежности, които биха могли да събудят подозренията на полицията при разследването на пожара.
Погледнах часовника си. Нямах търпение да съобщя на Холи, че синът й е в безопасност.
През цялото това време се стараех да не гледам левия крак на полковник Флъд — или по-точно процедурата, която най-младата вещица извършваше върху него. Клетникът имаше огромна рана, зейнала в областта на квадрицепса. Просто ужасна! Той обаче се държеше мъжки; дори се изправи и направи няколко крачки сам, и то с усмивка на лицето. Но когато кръвта взе да блика от превръзката, водачът на глутницата позволи на своите върколаци да доведат лекар, който „случайно“ се оказа свръхсъщество и се съгласи да му помогне в извънработно време, и то без да задава въпроси. Преди да си тръгне, полковник Флъд тържествено се здрависа с главната вещица и с Пам. Това очевидно му костваше големи усилия, защото по челото му избиха ситни капчици пот въпреки ледения въздух в старата сграда.
Попитах Ерик дали случайно не е усетил промяна в състоянието си, но той продължаваше да не помни нищо от миналото си. Изглеждаше разтревожен и изплашен до смърт. За жалост, смъртта на Марк Стоунбрук не повлия на проклятието, така че Халоу щеше да прекара няколко кошмарни часа в компанията на Пам. Опитах се да приема това като факт и да не се замислям особено. Даже никак.
Колкото до мен, аз просто не знаех какво да правя. Дали да тръгна за Бон Темпс и да взема Ерик със себе си? (Носех ли още отговорност за него, или не?) Или пък да прекарам остатъка от нощта някъде тук, в града? Единствено аз и Бил живеехме извън Шривпорт, но бившият ми приятел вече прие предложението на Пам да заеме опустялото легло (образно казано) на Чоу.
Кърших пръсти още няколко минути, опитвайки се да взема решение, но вече никой не проявяваше интерес към мен, така че когато Пам започна да дава инструкции на останалите вампири относно транспортирането на Халоу, аз тихомълком напуснах сградата. Навън беше все така тихо и спокойно, само че този път кучетата от близките дворове не се страхуваха да лаят. Миризмата на магия почти не се усещаше. За разлика от студа… Чувствах се ужасно уморена и отчаяна. Освен това нямах никаква представа какво обяснение бих могла да дам за окървавените си и раздърпани дрехи, ако на улицата случайно ме спреше полицай. Но точно в този момент нямах сили да мисля за хипотетични ситуации.