Закарах Джейсън у тях въпреки тлъстите му намеци, че с удоволствие би останал при мен още една нощ. Взех пушката му с нас и го помолих да я почисти още същата вечер. Той обеща и ме погледна някак странно. Очевидно отново му се искаше да попита защо съм я използвала. Но постъпи мъдро и не го направи.
Тази вечер отново ми предстоеше нощна смяна, така че преди работа щях да имам малко свободно време само за мен. Почувствах се страхотно. По пътя към вкъщи не срещнах никакви полуголи мъже и в продължение на цели два часа никой не цъфна на входната ми врата с житейските си проблеми на гръб. Телефонът също мълчеше. Блаженство. Успях да сменя чаршафите на двете легла, да ги изпера, да забърша пода в кухнята и да подредя килера, в който се помещаваше вампирското скривалище. И тогава на вратата се почука.
Знаех кой може да е. Навън вече беше тъмно и — точно както очаквах — на предната ми веранда стоеше Ерик.
Изглеждаше много нещастен.
— Нещастен съм — заяви той без всякакви предисловия.
— О, така ли? Веднага зарязвам всичко и започвам да те утешавам! — възмутено отвърнах аз.
Той навири едната си вежда и ме изгледа отвисоко.
— Ще проявя учтивост и ще попитам дали мога да вляза.
Не бях отменяла поканата му, но той очевидно държеше да бъде любезен. Колко тактично.
— Да, заповядай — казах аз и отстъпих назад.
— Халоу е мъртва. Очевидно процедурата по развалянето на проклятието е била доста мъчителна.
— Пам си знае работата.
Ерик кимна отсечено.
— Беше въпрос на избор между Халоу и мен — каза той. — Естествено, аз съм й по-скъп.
— А защо е избрала именно Шривпорт?
— Родителите й са лежали в тукашния затвор. И те били вещици, но освен това се занимавали с някакви измамнически игри. Използвали магическите си умения, за да печелят доверието на жертвите си. Само че в Шривпорт късметът им изневерил. Старите Стоунбрук влезли в затвора, а свръхестествената общност не пожелала да ги измъкне оттам. Скоро след това двамата загинали. Госпожа Стоунбрук влязла в конфликт с някаква вуду магьосница и това решило съдбата й. А мъжът й бил наръган с нож при един от редовните боеве в затворническата баня.
— Затова значи Халоу е имала зъб на свръхобществото в Шривпорт.
Но Ерик реши да смени темата.
— Казаха ми, че съм прекарал няколко нощи в дома ти.
— Да — усмихнах се аз и любезно зачаках следващия му въпрос.
— И през цялото това време ние… нито веднъж ли…?
— А ти как мислиш?
Ерик се приближи към мен и ме прониза с поглед, сякаш се надяваше да прочете истината в очите ми. Толкова лесно би било да направя една крачка към него и да го прегърна…
— Нямам никаква представа — бавно изрече той. — И това просто не ми дава покой.
Усмихнах се.
— Радваш ли се, че отново ходиш на работа? — попитах.
— Да. Пам се е справяла чудесно в мое отсъствие. Всеки ден изпращам цветя в болницата. За Белинда и за… онова момиче върколак… Мария-Комета?
— Звезда-Мария Купър. А на мен все още не си изпратил цветя — язвително подчертах аз.
— Не съм, но ти оставих нещо доста по-съществено. Под солницата в кухнята — отвърна той в своя защита. — Ще трябва да платиш данък върху тях. Доколкото те познавам, най-вероятно ще ги разделиш с брат си. Чух, че си го намерила.
— Да — кимнах аз и усетих, че съм готова да избухна дори без повод. Близостта му ме изнервяше. Непрекъснато давах съвети на Джейсън да бъде търпелив, а ето че аз самата не можех да ги спазвам. — И какво точно искаш да кажеш с това?
— Искам да кажа, че бързо ще свършат.
Ерик едва ли имаше представа какво означаваха петдесет хиляди долара според моите стандарти.
— Ерик, защо всъщност си тук? Усещам, че нещо те мъчи, но не мога да чета мислите ти.
— Открих мозъчна тъкан върху ръкава на якето си и исках да разбера как е попаднала там.
Кръвта се отдръпна от лицето ми. Имах чувството, че всеки момент ще припадна. А може наистина така да е станало, защото ми се губеха няколко секунди. В следващия момент вече се намирах на дивана, а Ерик седеше до мен.
— Струва ми се, че криеш нещо от мен, скъпа моя Суки — нежно каза той.
Изкушението да му призная всичко стана нетърпимо.
Но тогава се сетих, че така Ерик щеше да добие още по-голяма власт над мен; щеше да знае, че съм спала с него и че той е единственият свидетел на извършеното от мен убийство. Щеше да е наясно, че не само аз съм спасила неговия живот (най-вероятно), но и той моя (със сигурност).