— Няма проблем. Успех в издирването — казах аз, макар че при тези обстоятелства пожеланието ми звучеше безсмислено. Вратата хлопна зад гърба на Аманда. Отчаяно ми се прииска да тръгна след нея, да се кача в колата си и да потегля към „Мерлот“.
Но се насилих да се обърна. Ерик стоеше прав в средата на всекидневната.
— Тръгваш ли? — попитах аз. Не успях да прикрия радостта си.
— Да. Трябва да тръгваш на работа — припомни ми той, сякаш аз не знаех.
— Така е.
— Това яке е твърде тънко за сезона — внимателно отбеляза той. — Но палтото ти е в ужасно състояние.
Бях го изпрала със студена вода, но така и не ми остана време да проверя дали петната са изчезнали. В момента висеше на закачалка на задната веранда. Значи това е правил Ерик! Търсил е палтото ми. Намерил го е и хубаво го е огледал.
— Всъщност — каза той, преди да отвори вратата, — аз бих го изхвърлил. Дори бих го изгорил — после прекрачи прага и внимателно затвори вратата след себе си.
Бях абсолютно сигурна, че на следващия ден ще ми изпрати ново палто — в голяма луксозна кутия, с панделка отгоре, вързана на фльонга. Щеше да е точният размер и щеше да е топло. И ужасно скъпо.
Оказа се яркочервено, с подвижна подплата, сваляща се качулка и полирани копчета от черупка на костенурка.