Тара поруменя от удоволствие (съвсем заслужено, при това) и се качи в чисто новото си „Камаро“. Клодин намести стройната си снага на седалката до нея, помаха ми през прозореца и миг по-късно аз отново останах сама. Поседях още малко в колата си, опитвайки се да се сетя къде точно живееше Холи. Спомних си, че веднъж се оплакваше от смехотворните размери на гардероба в апартамента си. Следователно трябваше да я търся в „Кингфишър Армз“.
Спрях пред U-образната сграда в южния край на Бон Темпс и огледах пощенските кутии, за да разбера номера на апартамента й. Живееше на приземния етаж, в апартамент номер 4. Холи имаше четиригодишен син, Коуди. И Холи, и най-добрата й приятелка — Даниел Грей — се омъжиха веднага след завършване на училище и се разведоха пет години по-късно. Даниел получаваше огромна помощ от майка си, но Холи нямаше този късмет. Нейните отдавна разведени родители живееха далече, а баба й бе починала в крилото за болни от Алцхаймер към старческия дом на община Ренард. По едно време Холи излизаше с полицай Анди Белфльор, но връзката им се разпадна след няколко месеца. Хората разправяха, че старата Карълайн Белфльор — бабата на Анди — смятала, че Холи не е достатъчно „добра“ за внука й. Аз нямах мнение по този въпрос. Нито Холи, нито Анди фигурираха в списъка на любимите ми хора, но Холи определено ми беше по-симпатична от Анди.
Когато Холи отвори вратата, внезапно осъзнах колко много се е променила през последните няколко седмици. Тя от години боядисваше косата си в яркожълто, като глухарче. А сега беше матовочерна и на кичури. Имаше по четири обеци на всяко ухо и изглеждаше много отслабнала — костите на таза й ясно изпъкваха под тънкия плат на старите й джинси.
— Здрасти, Суки — любезно ме посрещна тя. — Тара ме попита дали имам нещо против да поговоря с теб, но аз се съмнявах, че ще се появиш. Съжалявам за Джейсън. Влизай.
Апартаментът наистина беше малък и макар че стените изглеждаха прясно боядисани, по всичко личеше, че е доста амортизиран от дългогодишна употреба. Основното помещение представляваше комбинация от гостна, трапезария и кухня, с барплот за закуска, разделящ кухненския бокс от останалата част на стаята. В ъгъла имаше кош за играчки, а върху издрасканата масичка за кафе — флакон с препарат за почистване и някакъв парцал. Холи явно си имаше работа.
— Съжалявам, ако прекъсвам нещо — извиних се аз.
— Няма проблем. Кока-кола? Сок?
— Не, благодаря. Къде е Коуди?
— Гостува на баща си — каза тя и се загледа в ръцете си. — Заведох го при него в деня след Коледа.
— Къде живее баща му?
— Дейвид живее в Спрингхил. Наскоро се ожени за приятелката си, Али. Тя вече си има две деца. Малкото й момиченце е на възрастта на Коуди и той много обича да си играе с нея. Непрекъснато говори за нея: „Шели това, Шели онова“ — Холи изглеждаше малко тъжна.
Дейвид Клиъри произхождаше от голям семеен клан. С братовчед му Фар бяхме съученици в гимназията. Искрено се надявах — за доброто на Коуди и най-вече за гените му — Дейвид да е по-умният от двамата братовчеди.
— Искам да говоря с теб за нещо много лично, Холи.
На лицето й се изписа изненада.
— Ами… ние никога не сме били много близки — каза тя. — Така че питай каквото искаш, а аз ще преценя дали да ти отговоря.
Замислих се точно как да формулирам онова, което исках да кажа — без да издавам тайни и без да я обидя.
— Ти вещица ли си, Холи? — попитах аз. Чувствах се неудобно, че използвам толкова драматична дума.
— По-скоро съм уикан.
— А би ли ми обяснила каква е разликата? — погледнах я за кратко в очите, но после реших да насоча вниманието си към сухите цветя в кошницата върху телевизора. Холи си мислеше, че мога да чета мислите й само ако я гледам в очите. (Визуалният контакт, също като докосването, действително прави четенето по-лесно, но изобщо не е задължителен.)
— Ами, да… бих — бавно отвърна тя след кратък размисъл. — Ти не се занимаваш с разнасяне на клюки.
— Всичко, което ми кажеш, ще си остане помежду ни — отново я погледнах в очите за кратко.
— Добре — каза тя. — Значи, ако си вещица, практикуваш магически ритуали, естествено.
Използваше „си“ вместо „съм“, помислих си аз. Предпочиташе да не прави твърде смели признания.
— Черпиш енергия от източници, до които обикновените хора не смеят да припарят. Но искам да уточня, че да си вещица не означава да бъдеш зъл. Или поне не бива да е така. Уиканите се придържат към собствена езическа религия. Ние почитаме Богинята Майка и имаме свой календар на свещените дни. Можеш да бъдеш както уикан, така и вещица. Или да предпочиташ едното малко повече от другото. Всичко е много индивидуално. Аз, например, практикувам магьосничество, но повече се интересувам от уиканския начин на живот. Ние вярваме, че всяко действие е допустимо, стига да не вреди на околните.