Часовникът върху фасадата на близката банка показваше няколко минути след дванайсет на обяд. Слънцето залязваше около шест вечерта; Ерик щеше да спи дотогава. Можех спокойно да отида до Шривпорт и да се прибера навреме. Не знаех как другояче да постъпя, а не можех просто да се прибера вкъщи и да чакам. Тревогата за Джейсън ме връхлетя отново и по гърба ми полазиха ледени тръпки. Замислих се дали да не се отбия вкъщи, за да оставя пушката, но след като не беше заредена, а патроните стояха отделно в жабката, значи не нарушавах закона и спокойно бих могла да я разнасям със себе си.
За пръв път през живота си погледнах в огледалото за обратно виждане, за да се уверя, че никой не ме преследва. Но тъй като не съм специалист в шпионските техники, така и не успях да разбера дали имам „опашка“. Спрях в най-близката бензиностанция, за да напълня резервоара, и то само за да видя дали някой ще ме последва. Нямах опашка и това ми подейства успокояващо. Искрено се надявах, че Холи също е в безопасност.
Докато шофирах, имах достатъчно време да размишлявам върху разговора ми с Холи и осъзнах, че това беше първият път, когато тя нито веднъж не спомена името на Даниел. Холи и Даниел бяха като сиамски близначки още от гимназията. Сигурно и месечният им цикъл идваше по едно и също време. Родителите на Даниел — последователи на Свободната църква на Богопомазаните още от люлката — биха изпаднали в шок, ако знаеха за религиозните пристрастия на дъщеря си. Така че напълно разбирах дискретността на Холи.
Нашето малко градче Бон Темпс приемаше изключително толерантно и вампирите, и представителите на гей обществото (в зависимост от това как изразяваха сексуалните си предпочитания, разбира се). Опасявах се обаче, че градските порти можеха да останат здраво затворени за уиканите.
Ексцентричната красавица Клодин ми каза, че насам я привлекли странностите на Бон Темпс. С кои ли от тези странности ми предстоеше да се сблъскам тепърва?
5
Първа точка в плана ми: Карла Родригес — най-обещаващата ми нишка. Разполагах със стария адрес на Дови, на който от време на време изпращах коледни картички. Доста се лутах, докато го намеря. Домът й се намираше далеч от търговската зона на Шривпорт — единствената част от града, която познавах сравнително добре. Кварталът на Дови бе плътно застроен с малки къщички, някои от които се нуждаеха от сериозен ремонт.
За моя огромна радост, ми отвори самата Карла: с насинено око и махмурлук — два сигурни признака за бурно прекарана нощ.
— Здрасти, Суки — отне й няколко секунди да ме разпознае. — Какво правиш тук? Снощи бях в „Мерлот“, но не те видях. Още ли работиш там?
— Да. Имах почивен ден — ето че най-после стоях очи в очи с Карла, а не знаех каква точно да й кажа. Реших да карам направо. — Виж, Карла, Джейсън не се е появил на работа тази сутрин и аз се чудех дали случайно не е при теб.
— Скъпа, не го приемай лично, но Джейсън е последният мъж на тази земя, с когото бих си легнала — равнодушно отвърна тя. Знаех (чувах!), че казва истината. — Не бих бръкнала в огъня втори път, след като веднъж съм се изгорила. Действително го потърсих с поглед към бара, но дори и да го бях видяла, щях да му обърна гръб.
Кимнах. Нямаше какво повече да кажа. Разменихме си още няколко любезни изречения, поговорих си и с Дови, която се появи на вратата с малко дете на ръце, и усетих, че е време да си ходя. Най-обещаващата ми нишка се изпари в рамките на пет изречения.
Качих се в колата и потеглих към най-близката бензиностанция, опитвайки се да потисна отчаянието си. Паркирах и отворих картата на Шривпорт, за да се ориентирам как да стигна до вампирския бар.
„Вамптазия“ се намираше в търговския център, недалече от огромен магазин за играчки. Отваряше в шест вечерта, но вампирите пристигнаха едва след залез-слънце, което се случваше по различно време — в зависимост от сезона. Фасадата на клуба беше боядисана в невзрачно сиво, върху нея се открояваше яркочервен неонов надпис „Вамптазия“, а под него с по-дребен шрифт бе добавено: „Вампирският бар на Шривпорт“. Неволно потръпнах и отместих поглед встрани.
Преди около две години малка група вампири от Оклахома се бяха опитали да открият конкурентен бар в съседния Боужър Сити. Но след една особено гореща и къса августовска нощ те изчезнаха безследно от хоризонта, а ремонтираната от тях сграда изгоря до основи.