Лицето на полковника се сгърчи в болезнена гримаса, сякаш току-що беше глътнал жива змиорка.
— За жалост, си много прав — каза той. — Благодаря ви, госпожице Стакхаус, че си направихте труда да дойдете в Шривпорт и да уведомите Алсид за този проблем… който е много сериозен за нас.
Кимнах му в знак на признателност.
— А ти си напълно прав, Алсид. Някой от нас със сигурност е знаел за наличието на друга глутница в града.
— Ще потърся Адабел и ще ви уведомя за резултата — каза Алсид.
Полковникът взе телефонната слушалка и разлисти подвързан с червена кожа бележник, преди да набере номера. После хвърли бърз поглед към Алсид.
— Никой не отговаря в магазина й — полковникът започна да отделя горещи вълни, като радиатор. И тъй като къщата ме не се отопляваше по принцип внезапното затопляне ми се отрази идеално.
— Суки е достойна за званието „приятел на глутницата“.
В думите му се усещаше нещо повече от обикновена препоръка. Алсид със сигурност казваше нещо много значимо, но явно не смяташе, че заслужавам пояснение. Вече започваше да ми писва от техните недомлъвки.
— Извинете, че ви прекъсвам… — обадих се аз възможно най-любезно. — Дали бих могла да помоля Алсид да ме закара обратно до колата ми? Така и така сте заети с плановете си за довечера…
— Разбира се — отвърна полковникът и аз веднага усетих облекчението му. — Алсид, ще те чакам тук… след… колко… четирийсет минути? Тогава ще продължим разговора си.
Алсид погледна часовника си и неохотно се съгласи.
— Бих могъл да намина и покрай къщата на Адабел, след като оставя Суки — каза той и полковникът кимна, сякаш това се подразбираше.
— Не знам защо Адабел не вдига служебния си телефон, но не ми се вярва да е преминала на страната на вещиците — каза Алсид, след като се настанихме в пикапа му. — Адабел живее с майка си и двете не се погаждат много добре. Но смятам първо да минем оттам. Адабел е втора в йерархията след Флъд, а освен това е и най-добрата ни следотърсачка.
— А с какво биха могли да помогнат следотърсачите.
— Ще отидат до „Вамптазия“ и ще се опитат да надушат дирите на вещиците. Това ще ги отведе до леговището им. Ако загубят следата, ще се наложи да потърсим съдействието на шривпортските вещици. Те би трябвало да са не по-малко разтревожени от нас.
— Опасявам се, че екипът от линейката е затрил всички следи във „Вамптазия“. Там едва ли е останало нещо за надушване — със съжаление отбелязах аз. Това би било доста интересно за наблюдение: глутница върколаци, препускащи по следа по улиците на града. — Между другото Халоу вече се е свързала с всички местни вещици. Разговарях с една уиканка от Бон Темпс, която е била извикана в Шривпорт за среща с тайфата на Халоу.
— Значи проблемът е много по-сериозен, отколкото съм смятал, но аз съм сигурен, че ще успеем да се справим — уверено заяви Алсид.
Той включи на задна скорост, излезе от алеята на полковника и ние отново поехме по улиците на Шривпорт. Днес видях от града много повече, отколкото при всичките си досегашни посещения накуп.
— Чия бе идеята Бил да замине за Перу? — внезапно попита Алсид.
— Не знам — озадачих се аз. — Вероятно на кралицата.
— Но не ти го е казал в прав текст.
— Не.
— Може да е било заповед.
— Предполагам.
— И кой има достатъчно пълномощия да го направи? — търпеливо попита Алсид, сякаш ме насочваше към отговора.
— Ерик, разбира се — шерифът на Окръг 5. — И кралицата естествено — шефката на Ерик, кралицата на Луизиана. Да, знам. Тъпо е. Но вампирите смятат йерархията си за чудо на съвременната организация.
— И сега Бил го няма, а Ерик е настанен в къщата ти — продължаваше с тактиката си Алсид.
— Искаш да кажеш, че всичко това е планирано от Ерик? Смяташ, че той е наредил на Бил да напусне страната, че е накарал вещиците да завладеят Шривпорт и да му направят магия, че е хукнал да тича полугол в студа с надеждата, че аз ще мина оттам и ще го прибера в колата си, а после Пам, Чоу и брат ми ще се спазарят за престоя му в къщата ми?
Алсид изглеждаше подобаващо объркан.
— Искаш да кажеш, че и на теб ти е минало през ума?
— Алсид, аз може да нямам добро образование, но не съм идиотка! — пробвайте да се образовате, когато умеете да четете мислите на съучениците си, че и на учителите. Но аз чета много, и то качествена литература. Е, напоследък чета предимно криминалета и любовни романи, но все пак съм научила доста любопитни факти и имам богат речник. — Истината е, че Ерик едва ли би прибягнал до толкова сложен план, за да ме вкара в леглото си. Това ли си мислиш? — знаех, че съм права, и без да ми отговаря.