Прекосих двора, покрит с твърда като камък кал. Имах чувството, че нечии невидими очи следят всяка моя стъпка. Почуках на тежката дървена врата — върху нея имаше три квадратни прозорчета, които очевидно служеха като „шпионки“, защото през най-долното със сигурност ме шпионираха чифт тъмни очи.
И тъкмо когато дългата пауза започна да ме изнервя, вратата се отвори.
Пред мен стоеше Джейсъновата новогодишна приятелка, която, разбира се, днес изглеждаше доста по-скромно в сравнение с последната ни среща. Черни джинси, бежова блуза, евтини ботуши. Късата й къдрава коса изглеждаше някак пепеляво черна, или просто казано — невзрачна. Слаба девойка с напрегнат вид, която със сигурност нямаше двайсет и една, независимо от твърденията й.
— Кристъл Норис?
— Да? — Не прозвуча точно недружелюбно, но определено държеше да създаде впечатление, че е много заета.
— Аз съм Суки, сестрата на Джейсън Стакхаус.
— О, така ли? Заповядай — тя се отдръпна встрани и аз пристъпих в тясната всекидневна. Беше претъпкана с мебели, предназначени за доста по-голямо пространство: два огромни фотьойла с подвижни облегалки и троен диван, тапициран с тъмнокафява изкуствена кожа — от онези с големите възглавници, които имат хлътнало копче по средата. Изключително неудобна мебел — лятно време кожата ти залепва по тапицерията, през зимата хлътваш надълбоко, а във вдлъбнатините около копчетата задължително се събират трохи.
На пода имаше мръсен тъмночервен килим с жълто-кафяви шарки, който едва се забелязваше изпод плътния слой играчки, разхвърляни отгоре му. Върху стената над телевизора висеше картина — „Тайната вечеря“, — а из цялата къща се носеше приятно ухание на печен фасул, ориз и царевичен хляб.
Пред вратата на кухнята седеше детенце на около две години и си играеше с конструктор. Приличаше на момченце, съдейки по зелената блуза и гащеризона, а по въздългата му кестенява коса липсваха фиби или панделки, но нямаше как да съм сигурна.
— Твое ли е детенцето? — приветливо попитах аз.
— Не, на сестра ми е — отвърна Кристъл и кимна към един от фотьойлите.
— Кристъл, причината, поради която съм тук… Наясно ли си, че Джейсън изчезна?
Кристъл седеше на ръба на дивана, вторачила поглед в тънките си ръце. Въпросът ми я стресна, но не изглеждаше особено изненадана.
— Откога го няма? — попита тя. Имаше приятен глас, леко дрезгав, който сигурно подлудяваше мъжете.
— От нощта на първи януари. Беше вкъщи, по някое време тръгна, но на другата сутрин не се е появил на работа. Открихме малко кръв на пристана зад къщата му. Пикапът си стоеше на алеята пред дома му. С отворена врата.
— Нищо не знам за това — побърза да каже Кристъл.
Лъжеше.
— Кой ти каза, че имам нещо общо? — започваше да се ядосва. — Знам си правата. Не съм длъжна да разговарям с теб.
О, да, разбира се. 29-а поправка от Конституцията: „Свръхсъществата не са длъжни да разговарят със Суки Стакхаус“.
— Напротив, длъжна си — чашата на търпението ми преля и аз внезапно приключих с любезностите. — Аз не съм като теб. Нямам сестра или племенник — и кимнах към детето. Шансовете ми да съм познала пола му бяха петдесет на петдесет. — Нямам нито майка, нито баща, нито… никого. Никого, освен брат ми — поех дълбоко въздух. — Искам да знам къде е Джейсън. Така че, ако знаеш нещо, бъди така добра да ми кажеш.
— Иначе? Какво ще направиш? — злобно попита тя, но много й се искаше да разбере какво крия в ръкава си. Това поне успях да прочета зад плътната пелена, която обгръщаше свръхестествения й мозък.
— Да, какво? — обади се някакъв по-спокоен глас.
На вратата стоеше мъж. Около петдесет годишен, с добре оформена посребрена брада и късо подстригана коса. Дребен мъж, не по-висок от метър и седемдесет, жилав и с мускулести ръце.
— Всичко, което се наложи — отвърнах аз и го погледнах право в очите. Те имаха много странен златистозелен цвят. Човекът не изглеждаше враждебно настроен, а по-скоро любопитен.
— Защо сте тук? — попита той все така спокойно.
— Кой сте вие? — нямах нито време, нито желание да преразказвам цялата си история на всеки срещнат. Но този човек излъчваше авторитет, а в добавка към това не споделяше враждебността на Кристъл, така че може би си струваше да разговарям с него.