Знаех (по неволя), че Кения (в комплект с белезниците и полицейската си палка) ежедневно присъстваше в бляновете на много от клиентите в бара; знаех и друго — че онези, които най-много се шегуваха с Кевин, имаха най-зловещи фантазии. Докато носех хамбургерите им към масата, се фокусирах върху мисловната активност на двамата полицаи. Кения се чудеше дали да не предложи на Бъд Диърборн да включат в издирването на Джейсън и кучета следотърсачи от съседната община, а Кевин се тревожеше за сърцето на майка си, което напоследък често излизаше от обичайния си ритъм.
— Суки — каза Кевин, след като им занесох бутилка кетчуп. — Днес няколко души минах през полицията с обявления за изчезнал вампир.
— Видях един такъв плакат в супермаркета — отвърнах аз.
— Не казвам, че щом си излизала с вампир, трябва да си експерт по тези въпроси — деликатно продължи той, защото Кевин винаги се стараеше да се държи любезно с мен, — но се чудех дали случайно не си виждала този вампир. Преди да изчезне, имам предвид.
Кения също ме погледна и търпеливо зачака отговора ми. Междувременно си мислеше, че имам изумителната способност да се забърквам в неприятности, въпреки че сама по себе си не съм лош човек (благодаря, Кения), и искрено се надяваше Джейсън де се завърне жив и здрав. Кевин си мислеше, че аз винаги се държа любезно с него и Кения; о, и още нещо — че за нищо на света не би ме докоснал. Въздъхнах — незабележимо, надявам се. Двамата седяха и чакаха отговора ми. Поколебах се, докато реша коя е най-добрата ми опция. Накрая реших, че винаги е най-лесно да кажеш истината.
— Да, разбира се. Ерик е собственик на вампирски бар в Шривпорт — казах. — Виждала съм го, когато съм ходила там с Бил.
— А не си ли го срещала тия дни?
— Гарантирам ви, че не съм го отвлякла от „Вамптазия“ — отвърнах аз, преливаща от сарказъм.
Кения ме изгледа накриво. Съвсем основателно, при това.
— Никой не е казал такова нещо — каза тя и мислено добави: Не ми създавай проблеми, девойко.
Свих рамене и се оттеглих.
Имах доста работа, тъй като някои хора продължаваха да ядат вечерята си, а други да я пият. Започнаха да прииждат и клиенти, които искаха да пийнат нещо, след като са се нахранили вкъщи. Холи също имаше много работа. На всичкото отгоре един от клиентите — служител на телефонната компания — разля бирата си на пода и на нея й се наложи да изтича за кофата и парцала. Едва смогваше, горката. Изобщо не забеляза — за разлика от мен, — че входната врата се отвори, защото стоеше с гръб към нея и сервираше поръчката на Сид Мат Ланкастър. Младежът, нает от Сам да ни помага в почистването, тъкмо разтребваше едно от сепаретата след току-що приключилото парти на общинските служители, а аз се залових да оправя масата на двамата Белфльор. Анди говореше със Сам, докато чакаше Порша да излезе от тоалетната. Прибрах бакшиша си — точно петнайсет процента от стойността на сметката и нито цент повече. Каква щедрост! От входната врата нахлу студен въздух и аз неволно погледнах нататък.
В бара влезе жена — висока, слаба и толкова широкоплещеста, че се наложи да хвърля поглед към гърдите й, за да получа потвърждение за пола й. Къса кестенява коса — много гъста — и абсолютно никакъв грим. Придружаваше я някакъв мъж, но той се появи в полезрението ми едва, когато жената отстъпи встрани. И неговото телосложение си го биваше; изпод тясната му тениска изпъкваха мускули, каквито виждах за пръв път през живота си. Часове — не, години! — прекарани във фитнес залата. Ситните му кестеняви къдрици се спускаха до раменете и изглеждаха доста по-тъмни от брадата и мустаците му. Никой от двамата не носеше връхна дреха въпреки студеното време. Новодошлите се запътиха към мен.
— Кой е собственикът? — попита жената.
— Сам. Зад бара е — отвърнах аз и продължих да забърсвам масата. Мъжът ме изгледа с любопитство, но това не ме разтревожи особено. Когато ме подминаха, забелязах, че той носеше сноп плакати под мишница и ролка тиксо, нанизана на дланта му като гривна.
Хвърлих бърз поглед към Холи, която стоеше като вкаменена с кафето на Сид Мат Ланкастър в ръка. Възрастният адвокат с удивление проследи погледа й до странната двойка, която си проправяше път между масите в посока към Сам. Целият бар, тих и спокоен до този момент, внезапно де изпълни с непоносимо напрежение. Холи успя да сервира кафето на господин Ланкастър, при това — без да го разлее, и светкавично се изнесе в кухнята.
Това окончателно затвърди подозренията ми относно самоличността на загадъчната посетителка.