— О, да, чувала съм за Бил Комптън. Къде живее той? — попита Халоу с престорено равнодушие.
— Недалече от „Хамингбърд Роуд“. Къщата му е точно срещу моята, от другата страна на гробището — отвърнах аз. Нямах друг избор, освен да кажа истината. Ако тези двамата започнеха да разпитват наоколо и получеха различен отговор от моя, щяха да разберат, че крия нещо (или някого). Обясних им надве-натри как да стигнат до къщата му, като искрено се надявах да се изгубят по пътя и да стигнат до някое забутано място като Хотшот.
— Да, може да се отбием до къщата на Комптън. Току-виж сме открили Ерик там — каза Халоу и стрелна поглед към брат си. Двамата кимнаха за довиждане и безцеремонно напуснаха бара.
— Изпращат вещици по домовете на всички вампири в околността — тихо каза Сам.
Ама разбира се. Двамата Стоунбрук щяха да навестят всички вампири от Окръг 5. Явно подозираха, че някой негов подчинен му бе предложил подслон. Щом все още го нямаше, значи се криеше някъде. Халоу не се съмняваше, че проклятието й е подействало. Но може би не беше съвсем сигурна какъв точно е бил ефектът.
Свалих фалшивата усмивка от лицето си, облегнах лакти на бара и потънах в размишления.
— Голяма каша, а? — каза Сам и свъси вежди.
— Да, много голяма.
— Искаш ли да си тръгнеш? Работата намаля, Холи вече може да излезе от кухнята, а аз спокойно мога да поема масите ти, ако решиш да се прибереш вкъщи… — Сам нямаше представа къде е Ерик, но очевидно подозираше нещо, а освен това бе забелязал внезапното изчезване на Холи в кухнята.
Миличкият Сам! Заслужаваше вечната ми любов и признателност.
— Ще изчакам пет минути, докато се махнат от паркинга.
— Мислиш ли, че имат нещо общо с изчезването на Джейсън?
— Нямам представа, Сам — пръстите ми автоматично набраха номера на полицията, но отново получих същия отговор: Нямаме новини. Щом разберем нещо, веднага ще ви се обадим. Само че този път диспечерката добави, че езерото ще бъде претърсено на другия ден; колегите й успели да се свържат с двама водолази. Нямах представа дали това е добра или лоша новина, но все пак изпитах облекчение, че случаят на Джейсън се приема присърце.
Затворих телефона и споделих новината със Сам.
— Трудно ми е да повярвам, че двама души могат да изчезнат едновременно в градче като Бон Темпс. Така де, Марни и Марк Стоунбрук очевидно подозират, че Ерик се крие някъде тук. По всичко изглежда, че между двата случая има някаква връзка.
— Братът и сестрата Стоунбрук са върколаци — измърмори Сам.
— Върколаци и вещици. Внимавай Сам. Тя е убийца. Шривпортските върколаци са по петите й, вампирите — също. Бъди много внимателен.
— Защо е толкова опасна? Защо шривпортската глутница не може да се справи с нея?
— Защото тя пие вампирска кръв и това й дава огромна сила — прошепнах аз на ухото му. Огледах се и забелязах, че Кевин наблюдава разговора ни с голям интерес.
— Какво иска тя от Ерик?
— Бизнесът му. Целият му бизнес. И самия него.
Сам се ококори насреща ми.
— Значи интересът й не е само професионален, но и личен?
— Аха.
— Знаеш ли къде е Ерик? — за пръв път ми задаваше директно този въпрос.
Усмихнах му се.
— Откъде да знам? Но трябва да призная, че слухтенето на онези двамата около къщата ми ме тревожи. Имам чувството, че ще нахлуят с взлом в дома на Бил. Може би подозират, че Ерик се крие там — със или без знанието на Бил. У тях със сигурност ще се намери безопасно място за спане, както и бутилка кръв. Какво друго му трябва на един вампир?
— Значи смяташ да охраняваш имота на Бил? Не ми харесва тази идея, Суки. Остави тази грижа на застрахователната компания. Бил ми е споменавал, че има сключен договор със „Стейт Фарм“, ако не се лъжа. Той едва ли би искал да пострадаш заради купчина тухли и няколко лехи с цветя.
— Нямам намерение да се впускам в толкова опасно начинание — отвърнах аз. Говорех самата истина; нямах никакво намерение да проявявам излишна смелост. — Но наистина смятам да се прибера у дома. За всеки случай. Щом видя, че фаровете на колата им се отдалечават от къщата му, ще отида да проверя дали всичко е наред.
— Искаш ли да дойда с теб?
— О, не, няма нужда. Просто ще огледам за евентуални щети, нищо повече. Ще се справиш ли само с Холи?
— Разбира се.
— Добре, тръгвам. Много ти благодаря.