Наведох се и прошепнах:
— Звезда-Мария, познаваш ли гласа ми?
От силния удар в земята лицето й беше подуто и ожулено. Изглеждаше ужасно, макар да знаех, че това бяха едни от най-леките й травми.
— Да — едва чуто отвърна тя.
— Аз съм тази, която те откри встрани от пътя — казах. — Пътувах към вкъщи, на юг от Бон Темпс. Ти лежеше край главния път.
— Разбрах — измърмори тя.
— Предполагам — небрежно продължих аз, — че някой те е накарал да излезеш от колата му и същият този някой те е ударил с колата си. Но, както знаеш, понякога при такива тежки травми хората не помнят абсолютно нищо — една от сестрите ме изгледа с любопитство. Беше дочула последната част от изречението ми. — Така че не се тревожи, ако не помниш.
— Ще се опитам — неясно изрече тя със същия тих, едва доловим глас.
Повече нищо не можех да направя, дори рискувах да влоша нещата, затова се сбогувах с нея, благодарих на сестрите и се запътих към колата си. Благодарение на одеялата (които вероятно трябваше да върна в раклата на Бил) задната седалка изглеждаше сравнително прилично.
Ето че имаше и нещо положително в цялата тази безумна нощ!
После се замислих за одеялата. Дали от болницата щяха да ме потърсят, за да си ги прибера? Или може би щяха да ги задържат в полицията? А може би просто са ги изхвърлили на боклука? Свих рамене. Имаше ли смисъл де се тревожа за две правоъгълни парчета плат, когато имах толкова много грижи на плещите си? Първо, не одобрявах факта, че върколаците се събираха в „Мерлот“. Това въвличаше Сам прекалено навътре в проблемите им. Той също беше свръхсъщество, но неговата порода се радваше на много по-голяма свобода и безгрижие в свръхестествения свят. При него важеше принципът „всеки сам за себе си“, докато върколаците се движеха на глутници и действаха организирано. А ето че сега се канеха да използват „Мерлот“ като място за среща.
Второ, Ерик. О, господи, Ерик ме чакаше вкъщи!
Неволно се запитах колко ли беше часът в Перу. Бил сигурно се забавляваше чудесно, за разлика от мен. От новогодишната нощ насам неприятностите ме връхлитаха една подир друга и изобщо не можех да си почина; чувствах се изтощена до смърт.
Стигнах до кръстопътя и завих наляво, в посока към „Мерлот“. Светлината на фаровете се плъзгаше по околните храсти и дървета. Тази нощ, слава богу, нямаше никакви полуголи вампири, тичащи покрай пътя.
— Събуди се — обеди се женски глас от седалката до мен.
— Какво? — Отворих рязко клепачи и установих, че колата се движеше на зигзаг.
— Заспиваш.
На този етап вече нищо не можеше да ме изненада, ако ще да видех кит, проснат насред пътя.
— А ти коя си? — попитах аз, след като най-после успях да намеря гласа си.
— Клодин.
На бледата светлина от таблото ми беше трудно да я разпозная, но спътничката ми определено изглеждаше като високата красавица, която видях на новогодишното парти в „Мерлот“ и в колата на Тара предишната сутрин.
— Как влезе в колата ми? Защо си тук?
— Защото през последните няколко седмици в този район се наблюдава твърде интензивна свръхестествена активност. Аз съм посредникът.
— Посредник между какво?
— Между двата свята. Или, ако трябва да съм по-точна, между трите свята.
Понякога животът ти предлага повече, отколкото ти е нужно. И ти просто приемаш.
— Ти си нещо като ангел, така ли? Именно за това дойде да ме събудиш, когато заспивах на волана, нали?
— Не, още не съм стигнала чак дотам. В момента си твърде изморена и няма смисъл да ти обяснявам. Просто зарежи митологията и ме приеми такава, каквато съм.
Усетих странно пърхане в гърдите.
— Виж — посочи Клодин. — Онзи мъж ти маха.
Наистина — на паркинга пред „Мерлот“ стърчеше вампир и изпълняваше ролята на семафор. Чоу.
— О, просто страхотно! — мрачно изпъшках аз. — Ами, надявам се, че нямаш нищо против да се отбия, Клодин. Трябва да вляза за малко.
— Естествено, това не е за изпускане.
Семафорът ме насочи към задния вход на бара и аз с изненада открих, че служебния паркинг е претъпкан с коли, които не се виждаха от пътя.
— Майчице мила! — възкликна Клодин. — Тук има парти!
Тя изхвърча от колата, грейнала от радост, а аз със задоволство наблюдавах втрещения Чоу, който буквално си глътна езика при вида на тези сто и осемдесет сантиметра великолепие. А да изненадаш вампир никак не е лесно!