— Хайде да влизаме! — изписка Клодин и ме улови за ръката.
9
Всяко свръхсъщество, пресичало някога пътя ми, в момента се намира в бар „Мерлот“. А може би просто така ми се струваше, защото се чувствах уморена до смърт и копнеех за усамотение. Цялата глутница върколаци беше там — в човешки вид, и за мое огромно облекчение, малко или много облечени.
Алсид носеше спортен панталон в цвят каки и разкопчана риза на сини и зелени карета. Изобщо не можех да си представя, че допреди малко е тичал на четири крака. Върколаците пиеха кафе или безалкохолни напитки, а Ерик (който изглеждаше доволен и в отлично здраве) надигаше бутилка „Истинска кръв“. Пам седеше на висока табуретка до бара. С панделка в косата, бледозелен анцуг и обшити с маниста маратонки, но въпреки това — ужасно секси. Придружаваше я Джералд, един вампир, когото бях срещала един или два пъти във „Вамптазия“. Джералд изглеждаше около трийсетгодишен, но съм го чувала да споделя лични спомени от периода на Сухия режим. Знаех съвсем малко за Джералд, но и то ми стигаше, за да стоя настрана от него.
Дори в тази екзотична компания появата ми с Клодин предизвика истинска сензация. На ярката светлина в помещението забелязах, че стратегическите извивки на тялото й бяха опаковани в тясна оранжева рокля, а дългите й крака завършваха с най-високите от всички високи токове. Клодин приличаше на апетитна мръсница, размер XXL.
О, не, тази жена не би могла да е ангел — не и според моите представи за ангелите.
Местейки поглед от Клодин към Пам, стигнах до извода, че е ужасно несправедливо те двете да изглеждат толкова чисти, спретнати и красиви. Само това ми липсваше — да се чувствам не само уморена, уплашена и объркана, но и повлекана на всичкото отгоре! Сякаш не ми стигаше, че трябваше да се появя тук в компанията на красавица, която практически имаше татуиран на челото си надпис „Чука ми се!“. Ако не бях уловила погледа на Сам, когото неволно въвлякох в цялата тази каша, сигурно щях да се врътна и да си изляза.
— Клодин — каза полковник Флъд. — Какво те води насам?
Пам и Джералд изпиваха с поглед Клодин, сякаш очакваха, че тя всеки момент ще започне да се съблича.
— Тази девойка тук — кимна Клодин към мен — заспа на волана. Лошо се грижите за нея, така ми се струва.
Полковникът, който в цивилните си дрехи изглеждаше също толкова важен, колкото и гол, видимо се сепна. Изглежда, нямаше представа, че е длъжен да ми осигурява протекция.
— А… ъ… — каза той.
— Трябваше да изпратите някого да я придружи до болницата — поклати глава Клодин и черната й коса се разлюля по гърба й като буен водопад.
— Аз й предложих да отида с нея — възнегодува Ерик. — Но тя каза, че ще изглежда твърде подозрително, ако се появи в болницата с вампир.
— Охо, здрасти, висок, рус и мъртъв красавецо! — възкликна Клодин. — Ти какво, винаги ли изпълняваш заповедите на обикновените човешки жени?
Много ти благодаря, Клодин, изсъсках наум. От мен се очакваше да се грижа за Ерик, а сега той дори вратата нямаше да затвори, ако го помолех. Джералд продължаваше да изпива с поглед Клодин, без да помръдва от мястото си. Чудех се дали някой щеше да забележи, ако се опънех на някоя от масите да подремна. Тогава видях, че и Ерик, също като Пам и Джералд, се втренчи в Клодин. Държаха се като котки, усетили мишка под дъските на пода. Това бе последната ми мисъл, преди огромните ръце на Алсид да ме придърпат към него. Беше се промъкнал незабелязано до мен през навалицата в бара. Долепих лице до топлия му гръден кош и искрено се зарадвах, че ризата му е разкопчана. Е, къдравите му черни косми намирисваха на куче, но пък ръцете му ме обгръщаха толкова нежно… Няма да крия, че се почувствах прекрасно.
— Коя си ти? — обърна се Алсид към Клодин. Притиснала ухо към гърдите му, чувах гласа му и отвътре, и отвън — много странно усещане.
— Аз съм феята Клодин — каза високата красавица. — Виждаш ли?
Обърнах се да я погледна. Беше вдигнала косата си и му показваше леко заострените си уши.
— Фея — повтори Алсид. Звучеше също толкова стъписан, колкото се чувствах и аз.
— Яко! — обади се един от по-младите върколаци, младеж с пънкарска прическа, на не повече от деветнайсет. Изглеждаше заинтригуван от развоя на събитията и стрелкаше поглед към насядалите по масите върколаци, сякаш ги подканваше да споделят удоволствието му. — Ама наистина ли?