— Да, поне засега — отвърна Клодин. — Рано или късно ще премина на друго ниво — никой нищичко не разбра от казаното, с изключение може би на полковника.
— Господи, каква жена! Слюнки да ти потекат… — каза младият върколак. В тон с прическата си младежът носеше джинси и раздърпана тениска с надпис „Паднал ангел“; разхождаше се бос въпреки студа (Сам беше изключил отоплението в бара), а по пръстите на краката си имаше халки.
— Благодаря! — усмихна му се Клодин и щракна с пръсти. Около нея се появи вълшебна мъгла, също като онази, която обвиваше върколаците по време на трансформация, само че много по-гъста. Когато облакът се разсея, Клодин вече носеше бяла вечерна рокля, обшита с пайети.
— Яко! — смая се младежът и Клодин се размаза от удоволствие.
Забелязах, че се стараеше да стои настрана от вампирите.
— Клодин, ако си приключила с фукането, можем ли да поговорим и за нещо друго? — полковник Флъд звучеше също толкова уморен, колкото се чувствах и аз.
— Разбира се — смирено въздъхна феята. — Просто попитай.
— Да започнем с най-важното. Госпожице Стакхаус, как е Звезда-Мария?
— Благополучно понесе пътя до болницата в Кларис. Смятат да я транспортират с хеликоптер до Шривпорт, болница „Шумпърт“. Може би вече пътува. Лекарката звучеше доста обнадеждена относно шансовете й за оцеляване.
Върколаците се спогледаха, а болшинството от тях изразиха радостта си с буйни възгласи. Една от жените, около трийсетгодишна, дори направи няколко танцови стъпки от щастие. Вампирите, които на този етап бяха изцяло погълнати от феята, изобщо не реагираха.
— Какво каза на дежурния лекар в спешното отделение? — попита полковник Флъд. — Трябва да знам официалната версия, за да уведомя родителите й — Звезда-Мария би трябвало да е първородното им дете й единственият върколак от поколението им.
— Казах на полицията, че съм я открила край пътя и че не съм видяла никакви следи от гуми или каквото и да било друго. Казах им също, че е лежала на чакъла, за да не си правят труда да търсят измачкана трева… Надявам се да ме е разбрала. Беше доста упоена, когато говорих с нея.
— Браво, за всичко си помислила — каза полковник Флъд. — Благодаря от името на цялата глутница, госпожице Стакхаус. Задължени сме ти.
Махнах с ръка, за да отхвърля дълга им.
— А вие как се озовахте в двора на Бил точно по това време?
— Емилио и Сид проследиха вещиците до леговището им — предположих, че Емилио е дребният мургав мъж с огромни кафяви очи. Местната мексиканска общност бързо се разрастваше и той явно беше един от тях. Младежът с пънкарската прическа ми помаха и аз реших, че той би трябвало да е Сид. — След залез-слънце започнахме да наблюдаваме постройката, в която се е окопала Халоу със своето сборище. Доста трудна задача; сградата се намира в жилищен квартал, обитаван предимно от чернокожи — две афроамерикански близначки от групата на върколаците се ухилиха една на друга. На тяхната възраст всичко им се струваше забавно. — Когато Халоу и брат й тръгнаха към Бон Темпс, ние ги последвахме с колите си. Обадихме се на Сам, за да го предупредим.
Хвърлих укорителен поглед към Сам. Той също можеше да ме предупреди, а дума не обели, че върколаците са се запътили към Бон Темпс. Полковникът продължи нататък:
— Сам звънна на мобилния ми телефон и ми каза накъде според него са се запътили Халоу и брат й, след като са излезли от бара. Реших, че къщата на Комптън е идеалното място да им устроим засада, тъй като се намира извън пределите на града. Имахме достатъчно време да оставим колите си в гробището и да се трансформираме. Появихме се тъкмо навреме, но те ни надушиха твърде рано. — Полковникът хвърли гневен поглед към Сид. Очевидно младият върколак беше действал прибързано.
— И в крайна сметка те успяха да се измъкнат — заключих аз с възможно най-спокоен тон. — Но вече са наясно, че вие сте по петите им.
— Да, измъкнаха се. Убийците на Адабел Янси. Водачите на групата, която се опитва да завземе не само вампирската територия, но и нашата — полковник Флъд плъзна леден поглед по цялата глутница и всички до един, дори Алсид, наведоха смутено глави. — И от тук нататък вещиците ще бъдат нащрек, защото знаят, че сме по петите им.
Речта му очевидно повлия и на вампирите. Пам и Джералд отклониха за миг вниманието си от сияйната фея, а Ерик, както често му се случваше напоследък, изглеждаше объркан, все едно полковникът говореше на санскрит.