Би било лицемерно от моя страна да поздравя Деби Пелт, предвид естеството на отношенията ни. Тя бе направила опит да ме убие; Алсид знаеше това, но все още не можеше да я изхвърли от сърцето си, макар че усилено се опитваше. Този умен, практичен и трудолюбив мъж имаше огромна слабост и тази негова слабост, облечена в тесни джинси и тънък оранжев пуловер, в момента се усукваше като пиявица около него. Интересно какво правеше тя тук, толкова далече от обичайните си маршрути?
Изпитах внезапно желание да се обърна към Ерик, да му кажа, че Деби е правила опит да посегне на живота ми, и кротко да наблюдавам какво ще се случи. Но отново се въздържах. Цялото това въздържане ме измъчваше неимоверно; пръстите ми неволно се свиха и превърнаха дланите ми в здрави юмруци.
— Ще ти се обадим допълнително, ако има нужда — каза Джералд.
Отне ми известно време да разбера, че говореше на мен. Освобождаваха ме, един вид. Не за друго, а за да прибера Ерик вкъщи, тъй като малко му трябваше да избухне отново. Пишеше го на лицето му. Очите му светеха в синьо, а резците му стърчаха наполовина. Отново се изкуших да… Не! Нямаше да го направя. Щях да си тръгна и то веднага.
— Довиждане, кучко! — подхвърли Деби зад гърба ми, докато излизах. Видях как Алсид рязко се обърна към нея, но Пам ме улови за ръката и бързо ме изведе на паркинга. До нея вървеше Джералд и (слава богу!) здраво стискаше Ерик за лакътя.
До момента, в който двамата вампири ни предадоха в ръцете на Чоу, аз вече кипях от ярост.
Чоу хвърли Ерик на пътническата седалка и аз нямах друг избор, освен да седна зад волана.
— Прибирайте се, ще ви се обадим по-късно — каза азиатецът. Изкуших се да ме се сопна, но хвърлих поглед към спътника си и реших да постъпя разумно, като го отведа оттам по най-бързия начин. Войнствеността на Ерик полека-лека се превърна в смущение и той отново доби предишния си объркан и безпомощен вид. От избухливия отмъстител не беше останала и следа.
Изминахме половината път в мълчание и чак тогава той дръзна да проговори.
— Защо вампирите са толкова ненавиждани от върколаците? — попита.
— Не знам — отвърнах аз и намалих скоростта, за да не блъсна двата елена, които тъкмо пресичаха пътя. Видиш ли един, най-добре да изчакаш, защото след него почти винаги припка и втори. — Вампирите изпитват същото към върколаците. Свръхестествената общност изглежда сплотена срещу човеците, но помежду си вие непрекъснато се дърлите за нещо, или поне на мен така ми изглежда — поех дълбоко въздух, за да осмисля фразеологията, и продължих: — Ъм, Ерик… благодаря ти, че застана на моя страна, когато Аманда ме обиди. Но съм свикнала да се защитавам сама, когато аз преценя, че е редно. Ако бях вампир, ти нямаше да нападаш хора заради мен, нали?
— Но ти не притежаваш вампирска сила, по-слаба си дори от върколак — възрази Ерик.
— Тук си прав, миличък. Но на мен и през ум не би ми минало да я ударя, защото тогава щях да й дам причина да отвърне на удара.
— Искаш да кажеш, че предизвиках излишна разправия?
— Именно.
— Поставих те в неудобно положение. Изложих те пред другите.
— Не — веднага отвърнах аз, но после се замислих дали пък не беше прав. — Не — повторих аз вече по-уверено. — Не си ме изложил. Всъщност даже ми стана приятно, че имам приятел, който се ядосва, когато някой ме обижда. Но аз съм свикнала на подобно отношение от околните и мога да се справям и сама. Макар че Деби просто се оля!
Новият деликатен Ерик се замисли над думите ми.
— Защо си свикнала с подобно отношение? — попита той.
Въпросът му ме изненада. Не очаквах подобна реакция от него. По това време вече се намирахме пред къщата и аз предвидливо огледах околната поляна, преди да отключа задната врата. Едва след като влязохме вътре и спуснах резето, аз се обърнах към Ерик и отговорих на въпроса му.
— Защото съм свикнала с пренебрежителното отношение на хората към барманките. Необразованите барманки. Необразованите барманки с телепатични способности. Свикнала съм хората да ме мислят за откачалка, или както е прието да се казва — с умствени отклонения. Не искам да звуча като горката жалка Суки, но нямам много почитатели и съм свикнала с това.
— Това потвърждава лошото ми мнение за хората като цяло — каза Ерик. Той свали палтото от раменете ми, погледна го с неприязън и го преметна върху облегалката на един стол. — Красива си.