Да, именно пума, или иначе казано — планински лъв. Тук нямаме много планини разбира се, но пумите — старите заселници са ги наричали кугуари — обитават и по-ниските крайречни долини. Доколкото ми е известно, единственото място, на което могат да се срещнат пуми в естествена среда, е Флорида, но дори и там те са толкова малко, че са почти на изчезване. Що се отнася до Луизиана, тук пуми никой не е виждал. Не и през последните петдесет години, а може би и повече.
Носят се какви ли не слухове, разбира се. Благодарение на тях нашите гори и потоци могат да произвеждат огромни количества крокодили, нутрии, опосуми, еноти и дори черни мечки или рисове. Койоти също. Но не съществуваха никакви снимки, изпражнения или отпечатъци от лапи, които да докажат наличието на пуми… досега.
В очите на Анди Белфльор гореше маниакален огън. Но не по мен. Всеки мъж, който е ходил на лов поне веднъж или поне обича да фотографира природата, би дал почти всичко, за да види истинска дива пума. И макар че тези хищници всячески се стараят да избягват човека, човекът — уви! — не желае да им отвърне със същото.
— Е, какво мислите? — попитах аз, макар че твърде добре знаех какво си мислеха. Но тъй като не исках да смущавам душевното им спокойствие, трябваше да се престоря, че не зная. Баракудата тъкмо си мислеше, че Джейсън най-вероятно е мъртъв. За разлика от полицаите, които ме гледаха втренчено, той седеше на бабиния фотьойл с наведена глава и стискаше големите си червендалести ръце толкова силно, че кокалчетата му белееха.
— Може би Джейсън е забелязал пумата, когато се е прибирал вкъщи онази нощ — плахо предположи Анди. — След това е изтичал да вземе пушката си и е тръгнал да я преследва.
— Те са защитен вид — казах. — Смяташ, че Джейсън не знае това, така ли? — естествено, те смятаха брат ми за импулсивен и безмозъчен човек, на когото просто не му пука за нищо.
— А ти сигурна ли си, че това би го спряло? — попита Елси с наченки на благост в тона си.
— Значи смятате, че Джейсън е убил пумата — с мъка изрекох аз.
— Не е изключено.
— И после какво? — скръстих ръце пред гърдите си.
Тримата мъже се спогледаха.
— Възможно е Джейсън да е последвал пумата в гората — каза Анди. — Може да не е била ранена смъртоносно, в крайна сметка, и да го е нападнала.
— Вие наистина ли смятате, че брат ми би тръгнал да преследва ранено животно в гората? Съвсем сам, посред нощ? — точно така смятаха. Прочетох го ясно и отчетливо: Типично за Джейсън Стакхаус. Те просто нямаха представа, че при цялото си безразсъдство и необузданост единственият човек, когото брат ми обичаше най-много от всичко, беше Джейсън Стакхаус и той не би рискувал живота му по толкова идиотски начин.
Ако Анди Белфльор имаше съмнения относно тази теория, то Елси Бек нямаше никакви. Той смяташе, че със съвместни усилия сме успели да възстановим напълно точно действията на Джейсън през въпросната нощ. Само че двамата полицаи не знаеха — а аз нямах никакво намерение да ги уведомявам — че ако през онази нощ брат ми действително е видял пума около къщата си, то тя най-вероятно е била човек, притежаващ свръхестествената способност да променя облика си. Клодин не беше ли споменала, че новодошлите вещици са успели да привлекат на своя страна не само върколаци, но и по-едри хищници? Какъв по-ценен съюзник от една пума, в случай че планираш насилствено завземане на територии?
— Тази сутрин ми се обади Джей Стенс, от полицията в Кларис — каза Анди. Кръглото му лице се извърна към мен и очите му ме пронизаха. — Разказа ми за онова момиче, което снощи си открила край пътя.
Кимнах, макар че не виждах връзката; мислите ми все още бяха заети с хипотетичната пума и не успях веднага да схвана накъде бие.
— Това момиче свързано ли е по някакъв начин с Джейсън?
— Какво? — зяпнах насреща му изумена. — Това пък откъде ти хрумна?
— Открила си това момиче, тази Звезда-Мария Купър, край пътя. Направили са оглед, но не са открили и следа от произшествие.
Свих рамене.
— Казах им, че не мога да посоча точното място, на което я намерих. Предложих им да се включа в огледа през деня, но те не ми се обадиха. Изобщо не съм изненадана, че не са открили следи, след като не им е известно точното място. Аз се опитах да го открия, но беше посред нощ. Страхувах се. А може просто да са я изхвърлили там от някоя кола — неслучайно гледам канал „Дискавъри“.