Сам също беше там. Така се зарадвах, че за малко да се разплача отново. За по-добър шеф не можех и да си мечтая, но по-важното е, че той е чудесен приятел, който винаги се притича на помощ, когато съм в беда. Носеше яркооранжеви ръкавици в тон с яркооранжева плетена шапка, изпод която се подаваха кичури от златисточервеникавата му коса. Дебелото му кафяво яке изглеждаше мрачно в контраст с оранжевите му аксесоари. Всички носеха работни ботуши. Човек не бива да ходи в гората с незащитени глезени, дори и през зимата. Змиите са бавни и лениви, но ако случайно ги настъпиш, веднага нападат.
Покрай присъствието на всички тези хора изчезването на брат ми изглеждаше по-реално и окончателно. Ако всички те вярваха, че Джейсън може да е в гората, мъртъв или тежко ранен, значи подобна вероятност съществуваше. Страхът ми растеше с всяка изминала минута въпреки многобройните разумни доводи, които непрекъснато си повтарях. Докато наблюдавах приготовленията край себе си, за стотен път си представих всички страховити неща, които биха могли да са сполетели Джейсън.
Когато най-после излязох от филма на ужасите, който се прожектираше в главата ми, Сам стоеше до мен. Бе свалил едната си ръкавица и ръката му стискаше моята. Топлата му твърда длан ми вдъхваше спокойствие. Сам е свръхсъщество, но знае как да насочва мислите си към мен, макар че не умее да „чува“ моите в отговор.
— Вярваш ли наистина, че Джейсън може да е някъде там? — попита той.
Поклатих глава и го погледнах в очите.
— Мислиш ли, че още е жив?
Труден въпрос. Замислих се и накрая просто свих рамене. Той продължи да държи ръката ми, за което му бях благодарна.
Арлийн и Так се измъкнаха от колата на Арлийн и тръгнаха към нас. Червената коса на Арлийн изглеждаше по-рошава от обикновено, а готвачът на аламинути имаше нужда от бръснене. Изводът — Так все още не държеше резервна самобръсначка в банята на червенокосата ми приятелка.
— Видя ли Тара? — попита Арлийн.
— Не.
— Ето я — тя кимна крадешком и погледът ми попадна върху Тара, обута в джинси и гумени ботуши до коленете. Облеклото й изобщо не подхождаше на изискана собственичка на бутик, макар че носеше разкошна шапка от изкуствена козина в бяло и кафяво, която предизвикваше неудържимо желание да я погалиш по главата. Палтото й беше в тон с шапката. Ръкавиците — също. Но от кръста надолу приятелката ми бе готова да щурмува горите. Даго — приятел на Джейсън — гледаше Тара с широко отворени очи, като ударен от гръм. Холи и Даниел също присъстваха, и тъй като гаджето на Даниел не се забелязваше наоколо, спасителната операция започваше да прилича на светско мероприятие.
Максин Фортънбъри и две нейни приятелки от църквата стояха до спуснатия заден капак на пикапа на господин Фортънбъри. Върху импровизираната масичка имаше подредени няколко термоса с кафе, картонени чашки, пластмасови лъжички и пакетчета захар.
Шест дузини понички, току-що закупени от пекарната, вдигаха пара направо от кутиите. До пикапа стърчеше в готовност голям пластмасов кош за боклук, оборудван с черна найлонова торба. Тези дами знаеха как се организира спасителна операция.
Просто не можех да повярвам, че всичко това е било подготвено в рамките на няколко часа. Наложи се да пусна ръката на Сам и да измъкна от джоба си кърпичка, за да подсуша лицето си. Очаквах да видя Арлийн, но присъствието на Холи и Даниел направо ме шокира. За Тара пък да не говорим. Тя изобщо не се вписваше в образа на доброволка, тръгнала да кръстосва горите. Кевин Прайър не принадлежеше към приятелския кръг на Джейсън, но ето го и него — координатор на операцията, въоръжен с карта, бележник и писалка.
Улових погледа на Холи и тя ме дари с една от онези тъжни усмивки, които опечалените си разменяха на погребения.
Разнесе се силен трясък: Кевин хлопаше на каросерията на пикапа с капака на коша за боклук и след като привлече вниманието на присъстващите, започна да раздава инструкции. Не съм предполагала, че Кевин може да изглежда толкова авторитетен; обикновено вехнеше под сянката на властната си майка Джанин или на извънгабаритната си партньорка Кения. И тъкмо когато си помислих, че Кения никога не би тръгнала да издирва Джейсън, тя влезе в полезрението ми и аз веднага върнах мислите си назад. Облечена подходящо за случая, тя стоеше облегната върху пикапа на семейство Фортънбъри със съвършено безразлична физиономия. Позата й загатваше, че е дошла, за да подкрепя Кевин, и няма намерение да мърда или да говори, освен ако не възникнат проблеми. Кения умееше да всява страхотен респект, шапка й свалях за това. Не се и съмнявах, че мигом би плиснала кофа вода върху Джейсън, ако го видеше в пламъци — образно казано — но определено не преливаше от симпатии към него. Присъстваше тук единствено заради Кевин. Докато той разделяше хората на групи, тя не сваляше очи от него, с изключение на кратките мигове, в които погледът й сканираше лицата на доброволците, в това число и моето. Кимна ми леко за поздрав, а аз отвърнах със същото.