— Във всяка група от петима трябва да има по един въоръжен мъж — извика Кевин. — Но не просто човек с пушка, а опитен ловец, който познава добре гората.
След тази директива вълнението на тълпата достигна апогея си и аз спрях да слушам инструкциите на Кевин. Все още усещах умората от предишния ден — и то какъв ден само, плътно наситен с какви ли не събития. Междувременно страхът за съдбата на Джейсън непрекъснато ме преследваше и разяждаше отвътре. След дългата и тежка нощ ме събудиха рано, а сега стърчах тук на студа, пред дома, в който израснах, и се канех да взема участие в една ненужна спасителна операция. Поне се надявах да се окаже ненужна. Чувствах се като в мъгла и вече нямах сили дори да мисля. Задуха леден вятър и изсуши сълзите по бузите ми.
Сам обви ръце около мен. Имах чувството, че усещам топлината му дори през дебелите ни дрехи.
— Знаеш, че няма да го открием там — прошепна той.
— Почти съм сигурна, че няма да го открием — неуверено отвърнах аз.
— Ако е някъде там, веднага ще го надуша.
Много полезно уточнение.
Вдигнах поглед към него. Всъщност нямаше нужда, защото Сам е висок почти колкото мен. Точно в този момент лицето му изглеждаше по-сериозно от всякога. Умението на Сам да променя облика си неведнъж му е давало повод за забавления, но точно сега той не искаше нищо друго, освен да разсее страховете ми. В своя животински облик той притежаваше силен кучешки нюх, но дори в човешки вид обонянието му многократно превъзхождаше това на обикновените хора. Сам със сигурност щеше да надуши един сравнително пресен труп.
— Бъди внимателен в гората — казах.
— Не се тревожи. Ако Джейсън е там, веднага ще разбера.
Кевин ми беше казал, че шерифът се е опитал да наеме кучета следотърсачи, собственост на някакъв полицай от Шривпорт, но човекът му отговорил, че кучетата били предварително ангажирани за деня. Интересно дали казваше истината, или просто се страхуваше да пусне кучетата си в гора, обитавана от пума. Честно казано, не бих го упрекнала. Но ето че в момента имах по-добро предложение и то стоеше точно пред мен.
— Сам — започнах аз и очите ми се напълниха със сълзи. Опитах се да му благодаря, но думите заседнаха на гърлото ми. Какъв късмет, че имах толкова верен приятел като Сам!
— Стига, Суки, не плачи — каза той. — Ще разберем какво се е случило с Джейсън и ще намерим начин да върнем паметта на Ерик — той изтри сълзите от бузите ми с палец.
Стояхме далеч от останалите и нямаше кой да ни чуе, но аз пак хвърлих бърз поглед наоколо.
— И тогава — мрачно продължи той — ще можем да го отведем обратно в Шривпорт, където му е мястото.
Тук предпочетох да замълча.
— Каква беше думата ти за днес? — попита той и отстъпи крачка назад.
Усмихнах се през сълзи. Сам много харесваше календара ми „Дума на деня“ и редовно ме питаше какво ми се е паднало.
— Тази сутрин не съм го поглеждала. Вчерашната беше „бъркотия“.
— Няма страшно, Суки, ще намерим начин да те измъкнем от тази бъркотия — усмихна се той.
Когато доброволците се разделиха на групи, с изненада установих, че Сам не беше единственото свръхсъщество с двойствена природа в спасителния отряд. Имахме подкрепления чак от Хотшот — Калвин Норис, племенницата му Кристъл и още един мъж, който ми се стори смътно познат отнякъде. Тримата стояха настрана от останалите. Разрових се в паметта си и внезапно се сетих, че вторият мъж бе съседът, който живееше през няколко къщи от дома на Кристъл. Мъжът, когото видях да излиза от бараката в двора си. Първо се спомних гъстата му светлоруса коса, а когато видях грациозните му движения, всичките ми съмнения отпаднаха. Кевин назначи преподобния Джими Фулънуайлдър за стрелец към тяхното трио. При други обстоятелства бих се смяла до припадък на странната комбинация от трима върколаци и един свещеник.