Замислих се за секунда.
— Да, възможно е.
— Това също ще ни е от голяма полза.
— А какво ще правим, след като влезем в сградата? — попита Сид. Леко се тресеше — дали от вълнение, или от страх, — но не спираше да се усмихва и да вади на показ наточените си зъби.
— Ще ги убием, разбира се — отвърна Пам.
Усмивката на Сид угасна. Аз потръпнах от ужас. И не само аз, както забелязах.
Пам усети, че е казала нещо неприятно.
— А какво друго ни остава да направим? — попита тя, искрено удивена.
Добър въпрос.
— Те ще направят всичко възможно да убият нас — изтъкна Чоу. — Вече са правили опит за преговори и това ни коства паметта на Ерик и живота на Кланси. Тази сутрин във „Вамптазия“ пристигна пратка с дрехите на Кланси.
Ерик се вкамени. Присъстващите смутено отместиха очи от него. Потупах го по рамото със свободната си ръка и той сякаш се поотпусна. Кръвообращението на пръстите ми започна да се възстановява и аз блажено раздвижих изтръпналата си длан.
— Някой трябва да придружи Суки — каза Алсид и хвърли гневен поглед към Пам. — Тя не може да влезе в тази сграда сама.
— Аз ще отида с нея — обади се познат глас от ъгъла на помещението и аз се наведох напред, за да огледам тълпата.
— Буба! — възкликнах.
Ерик зяпаше в почуда световноизвестната физиономия: лъскава черна коса, вчесана назад в прическа „а ла помпадур“, и нацупената долна устна, разтеглена в характерната му усмивка. Дежурният му пазач очевидно се бе постарал да го облече подходящо за случая, защото този път Буба не носеше обичайния тесен костюм, обшит с изкуствени диаманти, а камуфлажна униформа.
— Радвам се да те видя, мис Суки — рече Буба. — Гледай как съм нагизден!
— Забелязах, Буба. Много добре изглеждаш.
— Благодаря, мис Суки.
Пам се замисли.
— Какво пък, това може да се окаже добра идея — кимна тя. — Неговите… ъъъ… мозъчни вълни… умственият му автограф е малко по-особен… нали разбирате какво имам предвид?… Той не е като другите вампири и вещиците може да не го усетят — Пам, изумително тактична, както винаги.
Приобщаването на Буба към вампирската общност се бе оказало пълен провал. Боязлив и послушен по природа, той си имаше и недостатъци — мисълта му течеше много бавно и предпочиташе котешка кръв пред човешка.
— Къде е Бил, мис Суки? — зададе той дежурния си въпрос.
— Той е в Перу, Буба. Това е доста далече, в Южна Америка.
— Не, не съм — обади се хладен глас и сърцето ми прескочи един удар. — Върнах се — и моята бивша любов се появи от съседната стая.
Каква нощ само, пълна с изненади! Надявах се поне някои от тях да се окажат приятни.
Неочакваната среща с Бил ме разтърси много повече, отколкото съм предполагала. За пръв път пред живота си имах бивш любовник и нямах никаква представа как е редно да се държа в негово присъствие, особено след като Ерик стискаше ръката ми така, сякаш аз бях Мери Попинс, а той — моят подопечен.
Бил изглеждаше страхотно. Носеше панталон в цвят каки и официална риза „Калвин Клайн“, избирана лично от мен в добрите стари времена — шотландско каре в кафяво златиста гама.
— Много добре, ще ни бъдеш от полза тази нощ — обади се Пам, самата мис Практичност. — А после ще ми разкажеш за онези прословути руини. Познаваш ли останалите присъстващи?
Бил се огледа наоколо.
— Полковник Флъд — каза той и кимна вежливо. — Алсид — от поздрава му към Алсид лъхаше хлад. — Останалите съюзници са ми непознати — каза той и посочи към вещиците. И чак след като го запознаха с тях, попита: — А какво прави тук Деби Пелт?
Едва не зяпнах от изненада. Много добър въпрос! Взе ми го от устата. Опитах се да се сетя дали Деби и Бил се познаваха, дали действително се бяха виждали очи в очи. Нямах такъв спомен, макар че Бил много добре знаеше какво ми причини тя.
— Тя е жената на Алсид — предпазливо поясни Пам.
Вдигнах вежди към Алсид и той почервеня като домат.
— Дошла му е на гости и реши да се присъедини — продължи Пам. — Имаш ли нещо против нейното присъствие?