— Имам спомен от присъствието й в имението на краля на Мисисипи — каза Бил. — Доставяше й удоволствие да наблюдава как ме измъчват.
Алсид побесня и скочи на крака.
— Деби, вярно ли е това?
Всички извърнаха глави към Деби и тя положи огромно усилие да запази достойнството си под прицела на недружелюбните им погледи.
— Случайно гостувах на мой приятел върколак, който работи като пазач в имението на краля — каза тя. Прилично обяснение, но гласът й издайнически трепереше. — Нямаше как да му помогна. Щяха да ме разкъсат на парчета. Съмнявам се да помни, че съм била там. Та той изобщо не беше на себе си! — злорадо добави тя.
— Ти им помагаше да ме измъчват — каза Бил. Гласът му звучеше все така хладно и безпристрастно, което правеше изявлението му още по-убедително. — Най-много ти харесваха клещите.
— И ти не каза на никого, че Бил е там? — попита Алсид, но в неговия глас нямаше и помен от безпристрастност. Преливаше от мъка, яд и болка от предателството й. — Знаела си, че в имението на Ръсел измъчват пленник от друго кралство, и не си си мръднала пръста да му помогнеш?
— Той е вампир, за бога! — в тона на Деби се усещаше единствено раздразнение. — По-късно разбрах, че обикаляш из града със Суки и го издирваш, за да изчистиш дълга на баща си към вампирите, и тогава се почувствах ужасно. Но в онзи момент виждах единствено вампирско уреждане на сметки. За какъв дявол да се намесвам?
— А за какъв дявол почтен човек ще тръгне да измъчва вампир? — изрева Алсид.
Последва дълго мълчание.
— Да не забравяме, че тя се опита да убие Суки — обади се Бил, все така хладно и безпристрастно.
— Нямах представа, че ти си в багажника, когато я бутнах вътре — запротестира Деби. — Нямах никаква представа, че я затварям там с гладен вампир!
Не знам за другите, но аз не й повярвах и за секунда.
Алсид впери очи в огромните си длани, сякаш в тях се криеше извор на мъдрост. После бавно вдигна глава и заби поглед в Деби. Този мъж вече нямаше сили да си затваря очите пред истината. Стана ми толкова мъчно за него, че ми идваше да го прегърна.
— Отричам се от теб — каза той. Полковник Флъд потръпна, а по-младите — Сид, Аманда и Кълпепър — изглеждаха толкова втрещени, сякаш пред очите им се разиграваше изключително рядък ритуал. — Повече няма да те виждам. Повече няма да ловувам с теб. Повече няма да деля плячката си с теб.
Това май наистина беше някакъв много важен ритуал за съществата с двойствена природа. Деби застина като ударена от гръм. В стаята надвисна гробовно мълчание; единствено вещиците шушукаха нещо помежду си. Дори Буба притихна, макара да бях сигурна, че голяма част от чутото си оставаше загадка за стопанина на този лъскав перчем.
— Не — изхълца Деби и размаха ръка пред себе си, сякаш можеше да изтрие казаното. — Не, Алсид!
Но Алсид вече не я виждаше.
Въпреки че ненавиждах Деби, точно в този момент изпитах болка при вида на лицето й и отместих поглед встрани. Точно като всички останали. Имах чувството, че дори предстоящата битка с Халоу отиде на заден план в сравнение с драматизма на този епизод.
— Така, продължаваме нататък — намеси се Пам. — Буба и Суки ще влязат първи. Тя ще се постарае да извлече максимална полза от уменията си и ще ни даде сигнал — Пам се замисли за миг. — Суки, резюме: трябва да знаем колко души има в къщата, дали всички са вещици, в какво настроение са и изобщо всичко, до което успееш да се докопаш. Изпрати Буба да ни предаде информацията, а ти остани на пост до пристигането ни. Щом заемем позиции, може да се върнеш обратно при колите. Там ще си в по-голяма безопасност.
Нямах никакво намерение да й противореча. Пък и каква полза от боец като мен сред тълпа от вампири, върколаци и вещици!
— Ами добре, всичко е ясно — отвърнах аз. — Щом изобщо се налага да участвам…
В този момент Ерик ме смушка в ребрата, за да ми напомни за присъствието си. Изглеждаше развълнуван от предстоящата битка, но в погледа му се четеше известна неувереност.
— А какво ще стане с Ерик?
— Какво имаш предвид?
— Ако нахлуете вътре и изтрепете всички вещици, кой ще развали неговата магия? — попитах аз и се обърнах към експертите от уиканския контингент. — Ако Халоу и нейните вещици умрат, направените от тях магии умират ли с тях? Или Ерик ще си остане безпаметен?
— Заклинанието трябва да бъде премахнато — каза възрастната вещица, спокойната афроамериканка с мъдрия поглед. — Най-добре е да бъде премахнато от онзи, който го е направил. Магията може да бъде развалена и от друга вещица, но това ще отнеме много повече време и усилия, тъй като не знаем как точно е бил омагьосан.