— Простете отче, само си го помислих.
Той я погали по ръката.
— Няма за какво да ти прощавам. Постъпи правилно. Напълно правилно. Ти трябва да ми простиш, задето ти причиних безсъние.
Роуз облегна гръб на стола, облекчена, но само за момент, сетне посегна за чинията. Отецът отново я хвана за ръката.
— Аз ще измия съдовете, Роуз. Ти иди да поспиш.
26.
Инспектор сержант Глицки отговори на телефона при първото иззвъняване и адреналинът му се покачи. Такива среднощни позвънявания значеха само едно — очаква го нов случай на убийство.
Той целуна Фло, която даже не помръдваше, а̀ко телефонът иззвъня след полунощ и надникна да види трите си деца, две от които спяха на леки легла, а третото — в детско креватче — всички в обща стая с размери дванадесет на четиринадесет фута (налагаше се да се преместят в ново жилище, дори то да се окаже непосилно за техните възможности, ако Глицки не бъде повишен в лейтенант). Изсърба в кухнята набързо приготвената на микровълновата печка чаша кафе и позвъни от любезност на Дизмъс Харди. Телефонът иззвъня четири пъти, след това машината щракна и Ейб каза:
— За Харди от Глицки. Заловили са Алфонс. — След което затвори телефона.
Сега той гледаше през малката дупка на вратата на стаята за разпити в Съдебната палата. По неговия часовник беше три часът и единадесет минути след полунощ.
Позната и затова съвсем не зловеща тишина обгръщаше всичко наоколо. Тишината бе позната, въпреки че тук обикновено ехтяха цинизми и цареше пълен хаос. Глицки беше идвал много пъти откак стана инспектор в Криминалния отдел на полицията — идваше тук посред нощ да разпитва някой заподозрян, докато той още няма адвокат и по тази причина може би ще бъде склонен да говори, ако коефициентът на умственото му развитие не превишаваше чувствително стайната температура.
Изчакаше ли Глицки до сутринта, дори новак, посочен от съда за защитник на заподозрения, ще посъветва Алфонс да мълчи и това мълчание ще продължи до самия процес. Тук се криеше големият шанс за обвинението — на всяка цена да изтръгне нещо и ако инспекторът не е склонен да прежали нощния си сън, за да използва тази възможност, значи си е сбъркал професията.
Алфонс се беше отпуснал тежко върху малката маса, сигурно спеше. Ръцете му не се виждаха — навярно бяха приковани към стола зад гърба му. Един помощник-шериф, скръстил ръце и като че ли унесен в дрямка, седеше на края на масата. Глицки почука.
— Алфонс, човече, как си?
Гласът на Ейб избумтя в малката стая. Всички се пробудиха. Алфонс дори успя да придаде на лицето си повече или по-малко приветлив израз, навярно облекчен при мисълта, че ще го разпитва негов събрат. Такава мисъл не беше унизителна за Глицки, но общо взето, той сметна ситуацията за комична.
— Хей, падна ни в ръцете, а?
Алфонс повдигна рамене. На челото и бузата му имаше ожулени места, устата бе подута, под носа личеше малко петно съсирена кръв.
— Хванаха те на някоя врата или какво? — попита Ейб.
— Биха ме летищните ченгета — промърмори той.
Глицки погледна помощник-шерифа и клокна с език.
— Трябва да направим нещо с тези летищни ченгета. — Иска ли да говори?
— Попитайте го.
— Алфонс, искаш ли да говориш с мен?
— Да. Ще направиш ли нещо на онези, дето ме биха?
Глицки включи магнетофона, стар и скърцащ двуролков боклук и се обърна към Алфонс:
— В доклада се казва, че си оказал съпротива при задържането ти и са били принудени да употребят сила, за да те усмирят.
Алфонс се облещи. Той произнасяше думата „гадост“ без последния звук, за което му бяха нужни около две секунди:
— Гадос…
— И защо побягна?
— Знаех, че ченгетата са по петите ми.
— Видели са снимката ти във вестника, а? Хей, ти си си скъсил косата. Изглежда зле, човече.
Алфонс навири глава при този комплимент.
— И защо ти трябваше да я убиваш?
— Не съм убивал никого.
Глицки се усмихна, топло и предразполагащо.
— О, да, имаш право. Някой е оставил там твоя нож и е изцапал с кръвта й панталоните, който извадихме от коша за пране в дома на майка ти. — Глицки повдигна вежди.
Скърцането в мозъка на Алфонс беше почти толкова шумно, колкото скърцането на стария магнетофон. Накрая той каза:
— А ако не искам да говоря с никого? Ако поискам преди това да се видя с адвоката си?