— Мистър Крус, вълнува ме един проблем.
Въпросите, той беше сигурен, нямаше да се окажат безполезни. Сега не се съмняваше в това.
Не можеш да скалъпиш куп лъжи, рече си Харди, и всички да си пасват идеално. А товарът им продължаваше да угнетява мистър Крус и Джефри.
Особено след новината за Линда Поук, отразена във вчерашната преса. Естествено и „Ла Ора“ я беше отразила. Слава богу, той, Крус, бе прекарал с Джефри цялата неделя, така че полицията имаше друг заподозрян. Ако не бе така, Джефри би могъл да си помисли, че и шефът му има участие в убийството на Линда.
А ето го сега и този мъж. Сега обаче той, Крус, ще бъде откровен, чистосърдечен.
Не виждаше лицето на Харди, макар че беше го познал още докато караше колата си към паркинга. Беше принуден — тъй като яркото, ниско, сутрешно слънце блестеше срещу него — да си засенчи очите. Мъжът бе като самолет изтребител, дошъл от слънцето.
Обърна се с гръб към колата. Така, сега е по-добре. Виждаше добре. Бръкна в колата за чантата си, после изправи ръст.
— Елате вътре — каза той и тръгна към сградата.
Харди се изравни с него.
— Смятах да ви се обадя — каза неволно Крус. И както правеше всяка сутрин, отключи големите двойни стъклени врати.
— За какво?
Крус бутна вратата и я задържа отворена.
— Линда Поук била убита в неделя?
— Точно така.
— И Сам починал вчера, така ли? Вчера го научих.
— Да, през нощта, така предполагат властите.
Доближиха асансьора, влязоха в него. Вратите се затвориха тихо. Мъжът, скръстил ръце на гърба си, не изрече нито дума. Дали не си тананикаше? Вратите се отвориха при секретарския пункт на покривния етаж.
— Тъй като съм във вестникарския бизнес, винаги научавам едно-друго.
Защо Харди продължаваше да мълчи? Е, нека опита отново, поне сега в офиса си, на своя собствена почва. Седна на бюрото си.
— Е, какъв е вашият проблем? Казахте, че ви вълнува някакъв проблем — изрече Крус.
— Защо сте смятали да ми се обадите за Сам и Линда?
— Това ли е проблемът ви?
Харди поклати търпеливо глава. Той тъкмо сядаше, много спокоен, в едно от дълбоките, бели, кожени кресла, наречени полудивани, пред бюрото на Крус.
— Не — каза посетителят, — вие отворихте дума за това. И смятам да поразвия този въпрос.
— Хм, аз мисля, че тъй като Линда, Сам и, ох, онзи другият човек, онзи, който умря тук…
— Кокран. Ед Кокран.
— Да, тъй като те всички са работили за една и съща компания. Това е твърде голямо съвпадение, не смятате ли?
— Напълно.
— Е, и?
— Какво „и“?
— Хм, аз мисля…
Какво ли мисли, рече си Харди. Изобщо не е имал намерение да му се обажда. Не знаеше защо го беше казал — от нерви може би.
Но Харди — Крус усещаше: няма да пропусне възможността да използва изтърваната фраза.
— Какво мислите?
Упорит негодник.
— Мисля, че трябва да има някаква връзка, нали? Между всички тях.
Трябваше да млъкна преди малко, рече си Крус. Да му кажа довиждане и да извикам адвоката си.
— Странно е, че споменахте за това — каза Харди. — То някак си ме връща към моя проблем. Вижте — и той грижливо кръстоса крака — глезенът върху коляното, — единственото нещо, което според мен ги обединява, е Издателска компания „Крус“, „Ла Ора“, вие. А другата причина, която ме доведе тук, след като помислих достатъчно върху нея, е, че вие ме излъгахте най-малко два пъти по време на първия ни разговор. — Млъкна и изчака думите му да улегнат в съзнанието на събеседника. — Най-малко два пъти.
Крус се опита да приложи Страшния си Поглед, този, който даваше резултат в отношенията с подчинените му и дори понякога с Джефри, но Харди вдигна ръка насреща му, каза „Не“, което значеше, че това няма да свърши работа на Крус, а после сви пръсти, като остави само един да стърчи.
— Първо, казахте ми, че не познавате Ед. Съпругата му твърди, че той се е видял с вас през седмицата преди смъртта му и е имал насрочена среща с вас около фаталната вечер. А може би и точно същата вечер. Имам предвид този, който почина.
Крус бе доволен, че в момента седи, а не е прав. Усещаше краката си някак шуплести и знаеше, че те не биха го издържали, ако стоеше прав. Щеше да рухне и да се удари в нещо.
— И, второ — продължи Харди и вдигна още един пръст, — вие ми описахте как е изглеждало мястото на убийството, с кръвта и прочее. Сега моят въпрос, моят проблем (негодникът наистина се забавлява, помисли Крус) е: възможно ли е да знаете как е изглеждало мястото, щом сте си тръгнали за вкъщи в осем и половина или девет, а паркингът по това време е бил празен?