Така че редом с Еди на снимката той принадлежеше — колкото и чудато да му изглеждаше понякога това — тук, на този дом. Беше приет, защото Еди го беше оценил. В общи линии така си представяше той сега картината, след като бе помислил малко върху нея. Затова след смъртта на Еди почувства голяма празнота и му се струваше, че животът му е невъзможен вече — тук, в този дом. Не е възможен занапред.
Ала претърпял злополуката, той откровено смяташе, че нещо се е променило. Разбира се, промяната не биваше да се приписва на това, че всички в тази къща изпитваха съчувствие към него и се опитваха да бъдат мили. Най-вече мама. Мама ужасно се насилваше.
Това усещане на Стивън не бе дори съзнателно, но той знаеше, че се е превърнал просто в задължение за майка си, нещо като кампанията за събиране на хартия или друга такава акция, а мама е била винаги тази, на която може да се разчита в такива случаи.
И ето я сега до него, а Стивън е затворил очи, диша спокойно и се преструва на заспал. Тя слага ръка на челото му, за да провери дали няма температура, сетне подпъхва завивките под него. Стивън отваря съвсем мъничко очи, замаян.
— Как се чувстваш, миличък?
— Добре.
— Наистина ли? Да ти донеса ли нещо?
Той бавно поклаща глава. Тя сяда на леглото. Чувства как тя се опитва да каже още нещо, но решава вместо това да протегне ръка и да потърка бузата му. Бузата е странно студена. Стивън пак отваря очи.
— Всичко е окей, мамо.
Тя смело се усмихва — още мисли за Еди. Очевидно е. Но той няма право да бъде недоволен от това. Следва лека престорена усмивка на майка му.
— Трябва да се оправиш — казва тя. — Не се вълнувай и оздравявай.
Тя поглежда часовника си. Време за следващата доза? Не, той не изпитва силни болки. Затваря пак очи. Усеща как майка му става от леглото.
Отново сам.
Защо не ми говориш, мамо, мисли той. Защо не ми предложиш да седна в леглото и да се заловим с нещо? Не е най-важното как се чувствам. Е, до известно време това няма да се случи. Тя не е готова за такова нещо. Той не си въобразява, че може да замести Еди в сърцето й. Никой не би могъл да го замести. Но ако тя успее да го възприеме не просто като задължение, може да настъпи напредък в отношенията им.
Той не иска много. Ако може да направи нещо, което да накара мама да го види, може би тя ще го оцени поне мъничко. Това е всичко, което иска той. И то ще запълни макар отчасти празнината, оставена от Еди. Все пак ще я запълни, дори и недостатъчно.
Но мама сама изглежда под нулата и това го прави много неспокоен, може би по-неспокоен от всеки друг път.
Ерин бе облечена със зелен екип за джогинг, а на краката бе обула гуменки. Късите бели чорапи имаха малки помпони отзад над петите и Харди се загледа в тях, докато тя го въвеждаше в дома си.
Той се опита да задържи погледа си на помпоните, защото да гледа Ерин Кокран по екип за джогинг — дори когато тя е още съвсем явно объркана и смутена — значеше, че това е резултат от усещането му за нов живот, който води напоследък, което се изразява и в повишение на неговото либидо.
— Какво е странното? — попита тя.
Бяха излезли на терасата, озарени от яркото слънце и той се беше любувал на нещо друго, а не на помпоните, когато тя ненадейно се обърна и улови посоката на погледа му. Но той не мислеше, че трябва да говори за това с нея.
— Начинът, по който работи съзнанието ми — отвърна той, опитвайки се да бъде подходящо загадъчен. Придърпа един от пъстрите брезентови столове за Ерин и долови лек полъх на сапун „Слонова кост“.
Голям чадър в червено и зелено стърчеше от средата на масата. Слънцето бе високо и той придърпа стола си по-близо до нейния, за да бъдат и двамата на сянка.
— И как работи твоето съзнание? — Докосна го леко по ръката и това му напомни за начина, по който тя и Големият Ед го бяха докоснали, за да го упътят — в деня на погребението. Ерин го погледна право в очите.
Но то съвсем не беше флиртуване. Тя беше от хората, за които светът е напълно праволинеен. Очевидно бракът й с Големия Ед е бил щастлив, но в момента и двамата съпрузи са потопени в дълбока скръб. Не би могло да я тревожи обстоятелството дали някакъв неин поглед ще се изтълкува погрешно. Но докосването до ръката му, големите, сериозни, кафяви очи бяха смущаващи.