— О, не — каза Ейб, — не се е самоубил.
Уилис пак вдигна ръка да ги възпре.
— Слушайте, момчета — подхвана той. — Отплесваме се в странични неща, нали? Точно чака. Чуйте, нали говорим за наркотиците? Не виждам каква връзка има другото с тях.
— Връзката е може би това, че пратката е щяла да бъде доставена на този паркинг — каза Глицки.
Уилис се втренчи в Глицки и се запита дали е чул добре. Как може такъв човек да минава за опитен инспектор? Той всмукна въздух с предните си зъби.
— Пратката? Пратката? Пратката ли казахте? — Погледна смръщено Молбата. — Той каза пратката, нали?
Молбата потвърди.
Уилис се върна на Ейб.
— Ейб, човече, няма никаква пратка на онова място. Не се касае за пратка, ловко скрита в скъп предмет на ацтекското изкуство. Касае се за две торбички, за презервативи, пълни с наркотик. Забравяте как изглежда коката, а аз съм спипвал като доказателство петнайсет тона. За такова количество наистина е необходима пратка. А за това, за което става дума тук, то се продава на някое кьоше от някого, който, ако блееш и мигаш, ще го изпуснеш, бързо ще ти избяга.
Уилис се почеса по главата, пак всмукна въздух през предните си зъби. Тези двамата се мислят за професионалисти, позволяват си такова нахалство! Това просто го изваждаше от равновесие.
— Пратка. Господи!
Молбата отърколи очи, опита се да изглежда търпелив.
— Мъдрец си, Дик, мъдрец си… — Уилис мразеше да го наричат така. — Дисертацията ти беше великолепна, но за този Поук това е била първата покупка. Може би е бил предпазлив, може би е бил нервен, знаеш.
Глицки пъхна в автомата своите два цента:
— Алфонс каза, че ще има пратка. Той употреби точно тази дума.
— Алфонс няма никакви шансове, абсолютно никакви да спечели Нобеловата награда. В каквото и да било.
— Но той казва, че Поук му се доверил, че стоката е вече в Залива. Щели да я доставят с малък кораб. Поук не е казал на Алфонс къде, макар сега Алфонс да предполага, че те ще влязат по канала с лодка и ще оставят стоката на паркинга на Крус.
— Какъв магьосник! — Това не беше отправено конкретно към никого, затова Уилис се помъчи да възприеме по-спокоен тон. — Вижте, спестете ми тази шумотевица около този паркинг. Вие, момчета, готови ли сте да свидетелствате в негова полза, ако той говори против купувача? Това е единственото, което ме интересува. — Градските чиновници имаха по-различна представа за дневния ред на сбирката, но Уилис не искаше да затъне в подобно тресавище. — Освен ако имате нещо конкретно за Поук.
Глицки стана, отиде до вратата и се облегна на рамката, загледан навън.
Молбата въздъхна.
— Поук е помия. И най-добре ще е да ти кажем, че Поук умря неочаквано в собствената си гореща вана. — Когато Уилис направи гримаса, Молбата повдигна рамене. — Потвърждава се от специалист. Така че трябва да се насочим натам. Освен това никой не е знаел откъде идват тези нари. Съпругата му — видяхме я днес — е доста правдоподобен убиец… — Млъкна. — Убеден съм, Дик. Направи си труд да я разпиташ.
Ейб се извърна, смръщен.
— Баргън — каза той.
— Да, добре. Съвсем бях забравил. Не мога да допусна, че мъжът й е имал нещо общо с наркотиците. Бил е бизнесмен, това е всичко. Както в повечето случаи — праволинеен. Не се е занимавал лично с наркотици.
— На каква възраст е тя? — попита Уилис.
— Господи! — възкликна Глицки. Направи няколко крачки в коридора. Молбата пак отърколи очи, извърна ръце с дланите напред върху гърдите си и издиша беззвучно. — Гърдите ей дотук, лицето — да умреш за него! — повиши глас. — Тя не беше кой знае колко разстроена, като изключим, че може би я безпокоеше мисълта, че няма да се докопа до парите, които е отмъкнал Алфонс.
— Не би се безпокояла, ако това са пари за наркотика.
— Ще се безпокои, ако се смятат за откраднати по нашето съдопроизводство. Те са били на Поук и Алфонс е успял да ги вземе от сейфа. — Ейб се върна до вратата и се облегна на касата. — Интуитивно го е осъзнала — каза той.
— А Алфонс не е ли знаел? Откъде са тези пари на Поук?
Молбата и Ейб се спогледаха.
— Не е имал възможност да го узнае.
Уилис потърка длани о панталоните си и се изправи.
— Значи това са пари за покупката и нищо повече, така ли?
— Така изглежда — рече Молбата. — Около триста-четиристотин хилядарки.