След малко мина покрай бюрото си, упътил се към таблото. Две от трите му волфрамови стрели бяха се забили в цифрата 1, вляво от 20, а последната — вдясно от петицата. Беше пропуснал да уцели 20 в цели две серии. Не беше вършил такова нещо от пет години.
Пренави автомата. Щом няма силен алкохол вкъщи, ще отиде да го купи от някой бар. Не беше още много късно и Кавано му бе предложил да се срещнат и си пийнат. Не му се отиваше в „Шамрок“, а там трябваше и да отговаря на въпросите на Мозес как напредва работата по случая „Кокран“. Записа номера на телефона, изключи секретаря и набра цифрите.
Отговори му женски глас: „Дом при храма «Сейнт Елизабет».“
— Здравейте, отец Кавано там ли е?
— Един момент, ще го извикам. Мога ли да му съобщя кой се обажда?
Когато Харди й каза името си, тя помълча, а после рече:
— Отецът съобщи ли ви го? О, по-добре той сам да ви го каже.
Кавано дойде на телефона.
— Дизмъс. Добре е, че ми се обаждаш.
— Окей, любопитен съм. Какво смяташ да ми кажеш?
— Кога?
— Твоята икономка преди малко ме попита дали си ми казал нещо, а после добави, че ще е по-добре ти сам да ми го кажеш.
Свещеникът замълча, разсмя се тихо, сдържано.
— Не зная, право да си кажа. Ще я попитам. Как върви работата по случая с Еди?
— Надявах се по-скоро от теб да науча нещо. Такъв случай вече не съществува. Изчерпан е.
Настъпи дълга пауза.
— Как да те разбирам?
— Спомена за пиене и аз съм навит за едно питие. Може ли да се срещнем някъде? Тогава ще ти кажа всичко във връзка със случая.
— Искаш ли да дойдеш тук, при мен? — попита Кавано.
— Навсякъде ще бъде добре.
— Не, забрави за тук. Можем да отидем другаде.
— Ти кажи къде.
Кавано се забави за минута, после назова един екзотичен бар, украсен с папрати, на Ървинг, приблизително на половината разстояние между домовете на двамата. Харди знаеше заведението. Щеше да пристигне там за десет минути.
Тези лекарства бяха странни. В даден миг имаш чувството, че си умрял: нито сънуваш, нито помниш съня си. А после изведнъж си съвсем буден. Сетне за половин-един час не усещаш болки, след което те настъпват.
Най-зле от всичко бе стъпалото. Болеше така, сякаш постоянно го премазваха на автомобилна врата. Позната болка — Стивън беше премазал така палеца си предишното лято. Не можеше да повярва колко зле беше палецът му на следния ден. Болката беше се разпространила в цялото му тяло, с главоболие, повръщане и прочее. Падна му нокътят.
И все пак онази болка не можеше да се сравнява със сегашната, когато обезболяващото средство престанеше да действа. Но той се опита този следобед да понесе мъжествено болката. Не искаше да спи повече. Има да мисли за толкова неща — за Еди, за разследването.
Не сполучи. Кракът беше в най-лошото си състояние, започна да чувства болки и в ключиците, главата му туптеше. Не можа да въздържи сълзите, когато мама влезе при него. Просто от силните болки сълзите преливаха в очите му и се стичаха по бузите.
Лошото с обезболяващото средство бе това, че като се пробудиш, усещаш силна жажда, което те кара да пиеш много вода, от която пък ти се ходи често по малка нужда и тъй като не можеш да се движиш, мама трябва час по час да идва с подлогата.
Ако смяташ, че плачът те притеснява, помогни си с подлогата.
Но тази вечер до леглото му бе татко. Той пое дежурството, поспори със сина си, а после наля чаша вода от каната на масата край леглото и седна до самия Стивън — бедро до бедро. Протегна грубата си ръка и докосна челото на Стивън — там, където то не беше обинтовано — съвсем делово. Кимна сякаш на себе си.
— Е, как е моето момче?
— Окей. — Този беше отговорът винаги. Сега татко щеше да отвърне „Добре“ и да отиде до гаража да свърши нещо.
Но вместо това той каза:
— Така ли? Наистина окей? — Стивън премигна два-три пъти, а баща му продължи: — Защото това ще те направи единствения.
— Хм, ти знаеш — рече Стивън.
— Не, не знам. Тъкмо затова те питам.
Една малка крушка светеше до вратата и друга една в коридора, но Стивън знаеше, че е много късно. Всички други вероятно спят. Баща му се мержелееше пред него, закриваше почти всичко от погледа му. Неслучайно го наричаха Големия Ед.
Стивън нямаше представа как да отговори.