— Не зная — отрони той. — Не съвсем прекрасно, бих казал.
— Аз също. Казано изобщо, нали?
Стивън се опита да повдигне рамене, но раната го накара да смръщи лице. Да повдигнеш рамо със счупена ключица не бе препоръчително.
— Ти знаеш. Най-вече то е свързано с Еди. Донякъде и с мама.
Големият Ед вдигна единия си крак на леглото и се обърна така, че да бъде почти лице в лице със сина си.
— Ти знаеш — каза той. — Аз не мога нищо да кажа. — Протегна ръка напред и я положи тежко на гърдите на Стивън. Остана неподвижен.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Сам не зная какво е то.
Е, отговорът на баща му беше окей, но беше притесняващ. Просто за да каже нещо, Стивън поиска да пие още вода.
— Как е болката? — попита Големият Ед. — Да ти дам ли хапчета?
— Не, окей!
— Ти командваш парада.
Стаята леко замъгли очертанията си. Стивън отпусна глава на възглавницата.
— Какво има в тези неща? В хапчетата, искам да кажа.
Ед взе малкото кафяво шише от пластмаса. И каза:
— Нарича се Перкодам. „Силен опиат. Да се приема само по лекарско предписание.“ Ние постъпваме точно така.
— Не мисля, че съм се превърнал в наркоман — каза Стивън. — То всъщност не ми е необходимо, вземам го само заради болките. Но се чувствам от него много уморен.
Ед остави шишенцето на мястото му.
— Е, такова е предназначението му. — Отново промени положението на леглото, сякаш се готвеше да стане. Но този беше един от най-дългите разговори, които Стивън беше водил с баща си и му се искаше да го задържи до себе си, без да набляга особено на това.
— Ти знаеш, че лекарствата не са съвсем безвредни — каза той, после изтърси: — Изпуших такава една цигара с онези, дето ме биха.
Баща му само кимна и попита:
— Хареса ли ти?
— Да не си луд?
— Ще стана луд по-късно. Засега просто съм доволен, че остана жив. Ще имаш ли нещо против, ако си налея от твоята вода? — Сипа си половин чаша и я изпи на един дъх. — Каната е почти празна — рече той.
Стана и закри светлината откъм вратата като излизаше от стаята. Остави Стивън сам. Стивън чу как някакъв будилник цъка някъде, чу и течащата вода в банята в дъното на коридора. Озърна се в тъмната стая към плакатите с рокендрол. Изведнъж разбра, че те не му харесват много. Сториха му се изкуствени и глупави. Бяха едно от малкото неща, по които той и Еди не бяха на едно и също мнение, но Стивън винаги беше чувствал, че трябва да притежава нещо, което да го отличава вкъщи, за да разберат домашните му, че и той е жив човек.
Баща му се върна с пълната кана и приседна на старото си място — до ръба на леглото. Кракът на Стивън бе започнал да пулсира слабо.
Бащата го попита:
— Искаш ли да ми направиш една услуга?
— Кажи!
— Ако искаш да опитваш онези неща, опитвай ги вкъщи.
— Не мисля, че ще…
Но Големият Ед го прекъсна:
— Ще ти се случи занапред да опитваш много неща като марихуаната. Например бира. Или може би цигари или пури, или нещо друго, макар че Бог е запретил да ги опитваме. Секс…
Стивън почти подскочи при тази дума.
— Секс не, моля те, не го въвеждай вкъщи.
Дали баща му сега не му се хилеше като на свой приятел и каза тези думи гласно, за да ги чуе Стивън? Това направо го смаза. А бащата продължи:
— Но другото нещо, ако искаш да го опитваш, дори с някои други, довеждай ги вкъщи, отивайте в гаража и там го проверявайте. Но го вършете тук, окей? За да бъдем сигурни, че си в ред.
— Ще ми разрешаваш да пуша наркотици?
— Едва ли ще бъда много разтревожен от това. Не бих искал само да ти стане навик, но навярно няма да умреш от това. Не си го пушил през целия уикенд, нали?
— Почти.
Стивън отпусна брадичка на гипсовата шина, но Големият Ед повдигна главата му с пръст.
— Ти сигурно ще вършиш неща, които ние не харесваме. По дяволите, аз съм сигурен, че и ние вършим неща, които ти мразиш. Но тук вкъщи живеем заедно и всеки отхапва по някое късче от другия, за да можем да продължаваме да бъдем заедно. Важното е, че сме семейство и държим един на друг. Звучи ти като сделка, нали? — Перна го леко под брадичката.
Малко го заболя, като повдигаше счупената си ключица, но Големият Ед не беше го направил нарочно и Стивън можеше да понесе много по-голяма физическа болка от тази, която изпитваше в момента, стига баща му да му говори както сега от време на време.