Глицки допи кафето и пусна пластмасовата чашка в кошчето.
— Да, така е — каза той. — Невероятно е колко много неща за чудене има в този случай.
12.
Артуро Крус беше свалил покрива на своя „Ягуар“ и потеглил от Чайна Бейсън за вкъщи, наслаждавайки се на рядко топлата вечер.
Миналата нощ той беше вбесен от Джефри. Защото много рядко откак се познаваха, не бяха се любили. Джефри беше обиждан и руган преди обяд и не се появи чак до сутринта.
Но когато пристъпи в офиса си, Крус изпита облекчение като видя, че Джефри се е върнал. Прегърна го и забрави за гнева си, причината за кавгата и всичко. Щом Джефри се е върнал, значи всичко е окей.
И всичко е отново наред. Хубав ден, хубав пласмент на вестника по улиците и още нещо — с хубав човек в леглото. Данните от месец май за „Ла Ора“ бяха известни и те сочеха, че в сравнение с миналогодишния месец май заплащането на печатен ред бе поскъпнало с шест на сто. Но приходите бяха нараснали с над четиринадесет процента!
А нарастването на прихода се дължеше единствено на големия тираж на вестника, резултат от благоприятната за клиентите тарифа на обявите. И сега, след като минаха на собствено разпространение, най-ниската цифра на прихода ще надскочи рязко идната година. Стига да държат „Ел Диа“ настрана от своя дял от пазара. И ще успеят да го държат настрана. „Ла Ора“ беше по-добър вестник. „Ел Диа“ си оставаше все същият парцал, може би с пет години изостанал по отношение на качеството.
Но въпреки това заплахата, макар далечна, го накара да се намръщи. Трябва зорко да следи квотата на обявите. Ако тя падне надолу, дори със съвсем малко, това може да се превърне в тенденция. Добре ще е още утре да изработят планови графици.
Продиктува планова бележка по този въпрос, а после пусна миниатюрния магнетофон в гнездото му на арматурното табло. Край на работата за днес. Този ден наистина се оказа добър.
Но до този момент и онзи Харди бе идвал пак. Като се замисли по това, Крус отново се вбеси. Защо Джефри бе казал на Харди, че е познавал Ед Кокран? И как самият той, Крус, можа да се покаже толкова глупав и да отрече този факт? Един ден по-рано беше казал на другия инспектор, Джомети, че се познават с Ед от бизнеса. И навярно поради това противоречие Харди бе дошъл повторно.
Ето защо сега Крус ще каже — беше го обмислил — че е сметнал, че Харди го пита за личните връзки между него и Кокран. Това ще парира опасностите, породени от допуснатата грешка. Но така или иначе, той трябва да сложи край на недоразумението си с Джефри.
Възви колата наляво към Маркет, свали слънчобрана, за да не му грее залязващото слънце в очите. Днес щеше да се погрижи за това, но завръщането на Джефри го направи така щастлив, че му убягна от ума как трябва да постъпи с онзи Харди. Така не бива, каза си той. Да бъде толкова нехаен.
Трябва да бъде нащрек. И колкото и да беше неудобно, налагаше се отново да говори с Джефри за това. Но този път ще го направи когато е спокоен. Не бива да изпада в гняв — просто ще обясни всичко съвсем ясно, така че всички нюанси да бъдат добре разбрани. После, ако Харди или Джомети се мярнат тук отново, той ще бъде подготвен да се срещне с тях и въпросите им към него ще спрат.
Не искаше нищо повече от това наистина. Въпросите да спрат.
Харди отвори вратата на „Шрьодер“, старомоден немски ресторант, който се намираше в центъра на града. Беше почти напълно обзет от чувство на нещо отдавна познато. Това беше любимото му убежище през онези дни, след като се уволни от полицията и служеше като заместник районен прокурор, преди да се раздели с Джейн.
Даде си сметка, че не е стъпвал тук оттогава, може би от осем години. Никак не се изненада като откри, че заведението изобщо не се е променило. Това, което беше нетипично, той знаеше, то бе как се чувства сега — нямаше нищо против да се натъкне случайно на някой познат. Почти без разлика кой ще е той. „Шрьодер“ си беше пак същият, както някога — свободни от задължения полицаи, други районни прокурори, репортери, адвокати без корпоративна принадлежност и нежелаещи да я имат, и обикновени посетители, седнали при непознати да се „омърсят“ с по някоя и друга бира.
Тази вечер, ако му провърви, ще възстанови контакта си с града, в който живее. Или не. Стори му се интересно, че мисли за това.
По-късно не успя да определи коя от двете изненади дойде по-напред. Току-що бе получил своя „Дортмундер“ и се озърташе наоколо, наслаждавайки се на усещането на нещата, когато бившата му съпруга Джейн изникна на по-малко от четиридесет фута от него в салона. Това беше първата изненада. После дойде резкият пръв трус на земетресението.