— Дизмъс — каза тя, когато смехът й замря. — Това е типична Дизмъсова фраза.
Защо ли не изпита досада от думите й?
— Хм, причината е, че никога не съм се чувствал достатъчно готов, както знаеш, да взема някакво решение.
— Решение?
— Не решение, а по-скоро да поема задължение. — Погълна остатъка от скоча си и даде знак на бармана да му повтори питието.
Джейн сложи длан върху ръката му.
— Извинявай. Не ти се присмивах.
— Зная.
Стисна ръката му леко, ненатрапчиво. Импулсивно и ненатрапчиво.
— Всъщност — започна той и положи ръка на барплота с нейната ръка върху своята — нямаше никоя в живота ми през тези осем години. Бих казал, че нищо съществено не ми се случи. — Но не му хареса начина, по който прозвуча това. Сякаш е креел по Джейн. — Нямаше нито една сериозна връзка — продължи той, — както и да се разбира това. — Ето, сега вече Харди отвори вратичка за перспективи в бъдеще. — А ти? — попита той.
За негова изненада тя се била омъжила и отново развела.
— Не беше много сериозно — каза Джейн. — Приличаше повече на една брачна несполука, заменена с друга.
— Искаш да кажеш, че бракът не е бил сериозен?
Джейн въздъхна.
— Изглеждаше сериозен, но само отначало. Предполагам, че просто съм се чувствала самотна, объркана, знаеш. Не беше дълго след нашия развод. — Тя се поколеба. — Навярно съм се питала как ли ще изглежда този брак в сравнение с… нашия.
Новият тур напитки бе поднесен и Джейн премести ръката си. Харди проследи как тя чукна с нея веднъж по барплота и сетне я прибра в скута си. Той посегна и я взе в своята ръка.
Държеше ръката й на нейния скут.
— Не ме интересува — рече той, без да е сигурен по какъв повод го казва.
— Дизмъс… — започна Джейн и стисна ръката му.
Харди я пресече:
— Да отидем навън.
Нощта беше още топла, стената на сградата почти гореща, когато притисна Джейн до нея.
Не беше безсмислица. Съвсем не. Бяха излезли на алеята през страничната врата, после покрай гърба на сградата доближиха служебния вход между няколко паркирани коли и празни кашони, разхвърляни тук и там. Зад една-две други постройки светеше лампа, поставена високо.
Държаха се за ръце през целия път дотук, после спряха, след като завиха зад ъгъла. Целувка с отворена уста, жадна. Отстъпи крачка назад, вдигна й полата, а Джейн изхлузи обувките си. Бързо се огледа, после смъкна чорапите и ги захвърли някъде, може би в някой от кашоните.
А после топлата стена, Харди със свалени панталони, притиснал ги в нея, мокър и готов, краката й вдигнати високо, опрени в хълбоците му, целуването чудно, безмълвно, сърцата бият лудо.
— О, боже, татко е още тук!
Харди улови ръката й над лакътя. Никой от тях двамата не беше склонен да покани другия у дома си, затова решиха да пият по едно последно питие в заведението.
— Какво ще стане, ако той изникне?…
— Като познавам добре Анди, дори да дойде тук и пие с нас, с нищо няма да покаже, че ни е видял преди.
— А ако забележи чорапите ми?
Харди стисна ръката й.
— Нали си без чорапи?
Джейн му хвърли поглед, който говореше: „Точно това имам предвид“. И в този миг внезапно се оказа, че е невъзможно да избегнат баща й, който стана от масата си, когато те влязоха в ресторанта.
Харди беше още отмалял в коленете и искаше да поговори с Джейн за това какво би могло да значи случилото се с тях, но разбра, че ще трябва да отложи този разговор. Анди ги видя, стрелна с очи дъщеря си, после затвори пространството между тях и себе си.
— Каза ми, че имаш среща с един стар приятел — обърна се бащата към Джейн с нотка на укор, — а не със старото си семейство.
Очите му огледаха Харди.
— Изглеждаш чудесно, синко. Животът се е отнесъл добре с теб, нали?
Подеха разговор за незначителни неща, запознаха се със сътрапезниците му, които се готвеха да си тръгват, сетне тримата отидоха на бара. Ако Харди изглеждаше чудесно, Анди изглеждаше невероятно млад и свеж. Все още прав като топола, лицето му без бръчки, косата гъста и с цвят на силна тъмна бира. Беше облечен със спортно сако от камилска вълна и носеше вратовръзка.
Анди не се славеше със способност да говори със заобикалки.
— Какво става с вас двамата? — беше първото нещо, за което ги запита на бара.
— Чиста случайност — отвърна Джейн.