Затвори тихо вратата и се върна в кухнята. Ще отскочи до магазина, каза си тя и ще му купи за обяд солено месо и пресен ръжен хляб. Когато настъпи времето за обяд, той ще е гладен. Никога не беше се отказвал от солено месо с ръжен хляб.
Ерин се беше размислила, че на всеки друг му е, изглежда, по-лесно да върши всекидневните си задължения: Големият Ед беше на работа, Стивън и Джоуди държаха тази седмица последните си изпити, Мак беше заминал за тренировъчния лагер на „Ар Оу Ти Си“, Джим Кавано изпълняваше задълженията си в черквата. Всеки имаше с какво да отвлича вниманието си.
Тя седеше на масата в кътчето за закуска с чаша студено кафе до лакътя си и разтворен календар пред себе си — календарът, благодарение на който тя привеждаше в ред времето си, готова винаги да се отзове на нечия молба за нещо, винаги с необходимата енергия да го извърши. Сега бе свела поглед в календара. Бавно обърна страница назад — на миналата седмица.
Всички задължения неизпълнени. Вижте само. Предвидени вечери с Ед в сряда, петък и събота вечер. Неговият пикник с „Витязите на Колумб“ (и нейната бележка „Да направя разбита сметана“) за неделя. Доброволна работа в болницата „Сейнт Мери“. Да заведе мисис Райън на физиотерапия. Комитетът на жените при „Ес Ай“ ще има годишно почистване — този път на класните стаи в „Сейнт Игнейшъс“, като подготовка за бояджиите преди започването на летните курсове. Гледане на децата на Лоти, докато тя и Хал ще бъдат в Монтерей.
А това беше само списъкът на „обществените“ й задължения. Предстояло беше и почистване на идеалния й дом. Ще трябва да се сложат мрежите на прозорците. Ще трябва и да се посади едно-друго за летния сезон. Както и да смени тапетите…
Тя и Джим Кавано редовно обядваха в четвъртък на обед, обаче миналата седмица…
Е, той се беше извинил за това, беше я извикал онзи следобед, съкрушен, но все пак положил усилия да звучи почти напълно както преди. Какво го прихвана, та искаше да я целуне? Тя естествено знаеше, че Джим има чувства към нея, но то навярно беше нещо подобно на седемгодишния стремеж към изневяра в брака. Свещеничеството, изглежда, има свои собствени цикли. Тя безспорно допусна грешка — по време на обяда го слушаше с предразполагаща симпатия. Постъпи глупаво, като пренебрегна симптомите. Познаваше ги достатъчно добре в другите мъже. А Джим беше мъж и всички мъже, дори свещениците, имат свое его. Разбира се, не искаше да го обиди, но…
Но всъщност цялата тази история — господи, преди по-малко от седмица — сякаш се беше случила в далечното минало. Имаше ли някакво значение сега?
Сведе отново поглед към календара. Имаше ли някакво значение сега всичко, което бе записано на него?
Въздъхна. Какво би станало, ако беше видяла преди седмица истинския календар? Понеделник, Еди е убит.
А тази седмица какво ли ще се случи?
Докосна лицето си с трепереща ръка. Не, не бива да се впуска в такива мисли. Но все пак погледна в календара. Седмицата съдържаше по-малко ангажименти, никой от които нямаше сили да изпълни. Запита се кой ли е поел грижата за децата на Хал и Лоти, ако родителите им в края на краищата са заминали на почивка в Монтерей. Нямаше ги на погребението.
— Престани! — изрече гласно тя. Но главата й бучеше. Видя ковчега на Еди в погребалното бюро на Гинг, чу как Големият Ед изхлипа, когато коленичи пред него, видя и Франи да рухва до гроба при погребението.
Ерин пак поклати глава. Да, на другите им е по-лесно сега. Поносимо беше, докато приготвяше закуската, защото Големият Ед може да понесе мъката си.
Дали да иде да събуди Франи?
Но Франи, която изобщо не може да се сравнява с нея по сила, имаше нужда от почивка. Беше сигурна в това.
— Хай.
Ето я, застанала на прага. Ерин не беше чула стъпките й.
— Добре ли си? — попита Франи.
— Да, само че — и махна с ръка към календара — седмицата… ми изглежда нещо дълга.
Франи дойде до нея. Беше боса, облякла беше една от роклите на Джоуди. Прекара длан по раменете на Ерин и задържа ръката си там.
Ерин за трети път поклати глава, сега не можеше да гледа в календара. Защо е всичко това, запита се тя. И какво е това стремително чувство? Обърна се към снаха си, притиснала лице в роклята й. Франи я прегърна силно и изведнъж Ерин усети, че не може да се сдържа повече.
— Успокой се, успокой се — увещаваше я Франи.
Но сълзите течаха и течаха, не искаха да спрат.