Как бе успял да отгледа такъв доблестен витяз?
Промени тактиката.
— Какво ти става, скучно ли ти е вкъщи? Нямаш достатъчно задължения? — каза го, убеден, че ще прозвучи забавно.
Но Еди не притежаваше чувство за хумор, когато се касаеше за справедливост и неправда. Не би говорил рязко и с баща си, ала Големият Ед бе сигурен, че е изрекъл прибързани думи.
— Понякога — каза Еди — има неща, които трябва да извършиш, дори ако всичко в живота ти е розово или пък той е затруднителен.
— Съгласен съм с теб — бе отвърнал миролюбиво той. — Това, което имах предвид, беше, че трябва да подбираш изстрелите си. Хабиш си патроните на упражненията по стрелба в мишени, а когато дойде времето за истинска стрелба, се оказваш без късмет.
Това бе казал наистина и изведнъж вникна в смисъла му. Наистина беше говорил за револвери и патрони. И после, след по-малко от седмица…
Ако има някаква връзка, рече си той, между този разговор и смъртта на сина му…
Съзнанието му отново прескочи на друга мисъл. Какво бе казал Еди за шефа си — Поук от „Арми Дистрибютинг“? Нещо за него, за жена му и за бизнеса там. Значеше ли то, че те са изпаднали в беда, или просто, че той, Големият Ед, си спомняше само това?
През гробището, между дърветата, бавно се изкачваше по хълма черна лимузина, която предвождаше група коли за друга дупка в земята.
Не, той беше сигурен, че Еди не е казал нищо за истинското положение на нещата. Големият Ед ритна в земята, после стана. По дяволите, рече си той. Трябваше да го слушам внимателно, а не да споря с него. Може би сега ще изникне някаква идея в главата ми за причината на всичко това.
Бяха положили чимовете върху гроба на Еди. Добре свършена работа, отбеляза той, почти не личи къде е спойката между отделните чимове. И както бе правил безброй пъти, като работеше в Парка, отъпка чимовете по края, за да се слегнат по-добре. Искаше тревата върху гроба да израсте по-скоро.
Нямаше никой вкъщи.
Никаква изненада.
Остави учебниците си на масичката до входната врата и се упъти към стаята си.
Може би трябва да извърши едно благородно дело. Да направи така, че Франи да се почувства по-добре, като я заведе на обяд, на музей или в парк. Няма значение, че му предстои последният ден от изпитите, няма значение и как би могъл да се чувства самият той поради това, че Еди вече го няма. Няма значение нищо около самия него, Стивън.
А Еди си бе отишъл. Беше мъртъв. Еди мъртъв. Повтаряй си го до безкрайност.
Мама пак не беше му оправила леглото. Е, този неин експеримент безспорно действа. Наистина тя му беше казала, че това е негово задължение, но странно защо не беше задължение на Еди и Мик за техните легла. Или ако им е било задължение, те не са го вършили и мама им е оправяла леглата. Но неговото не оправяше. Нито веднъж не беше го оправила. А той ден след ден го оставяше неоправено с надеждата, че тя ще влезе в стаята му, както всеки ден в стаята на братята му. Ще цъкне неодобрително с език, но после ще им оправи леглата.
Включи телевизора. Спортни предавания. Малко отдих. Не вярваше в искреността на всички тези усмивки и опиянение, когато спортистите отговарят на няколкото въпроса на интервюиращия, пък и знаеше отговорите им от около шестгодишна възраст.
Той и Еди се изпитваха за разни тъпи неща, но тази игра им допадаше. Например:
На кой остров се намира Токио?
Кажи ми името на фараона, който е вярвал само в един бог. Кое е името на този бог?
Кой е Олбън Баркли?
Какви книги четат йогите бера, когато са на път?
Да. Но с това вече е приключено.
Натисна копчето на дистанционното командване и изключи звука. Като гледа понякога спортни състезания без звук, по-пълно ще вникне в същността на това, което става на терена.
Ето че настъпи лятната ваканция!
Дръпна нагоре транспарантите на прозореца и погледна към задния двор на дома си, с красивите цветя и оградата, която той и баща му се готвеха за стотен път да кърпят през следващите седмици.
Върна се в леглото и бръкна в чекмеджето на тоалетната масичка до него. Започна да щрака сгъваемия нож — да го отваря и затваря. Там беше и визитната картичка на онзи човек. Какво ли означаваше изобразената стреличка?
Затвори ножа и го постави на корема си, а после кръстоса ръце под главата си върху възглавницата. Запита се дали въпросният Харди наистина се е заел да върши нещо за Еди. Какво би могло да бъде то? Еди беше в земята, така че нищо извършено за него не би имало значение.