— Защо не ми дадеш възможност да реша? Това е изповед, помни! Тя не преследва други цели.
Свещеникът помисли за момент, а после кимна.
— Еди смята — тоест смяташе — че жената на Поук е станала негова съпруга само заради парите. И когато бизнесът е тръгнал нанадолу, когато компанията е започнала да губи парите си, изведнъж мистър Поук се е оказал не толкова привлекателен, колкото преди.
— Той разбрал ли го е, или просто го е надушил?
— Открил е… — Отново проявено колебание, известна нерешителност да продължи. — Открил е нещо.
Харди не можеше да изтърпи това. Спря и сложи ръка на рамото на свещеника.
— Обещах да ти кажа, когато почнеш да ме отегчаваш.
Кавано се ухили в отговор, стеснително.
— Имам чувството, че просто не мога да продължа да говоря. Всяка нова стъпка в това отношение ми се струва ново решение.
— В гимназията — каза Харди — аз ходех с едно момиче и се чудех дали целуването и галенето са различни грехове. Накрая реших, че не са. Ако можеше да се говори за грях, той беше само един. Същото е и тук. Ти си извършил прегрешението, затова да не говорим повече за него.
Кавано отново се ухили като филмова звезда.
— Може би в края на краищата от теб щеше да излезе добър свещеник — каза той на Дизмъс.
— Мисля, че миналото ми не е съвсем подходящо за това.
Свещеникът се впечатли от думите на Харди.
— Ще се изненадаш, ако ти кажа — рече той, — че доста свещеници също нямат подходящо минало за професията си. И аз самият определих призванието си едва след като завърших гимназия.
Интересно, помисли си Харди, но то нямаше пряко отношение към Ника Поук.
— Ти спомена за мисис Поук… Какво е открил Еди?
— Поук бил принуден бързо да намери пари. Уволнил много свои служители, които Еди би искал да запази, а оставил двама-трима, които Еди би желал да уволни. Щатът бил сведен до неколцина наркотрафиканти. Един от тях решил, че Еди е посветен в тайната и се изтървал, че Поук планира сделка с наркотик.
Достигнаха „Шамрок“. Зад тях бе легнал розов здрач над Тихия океан. Трафикът в петъчната вечер тук по Линкълн беше страхотно интензивен. Барът цял се тресеше, джубоксът ревеше с пълна сила, а Мозес обслужваше клиентите с присъщото си артистично умение. Поднесе толкова бързо „Гинес“ на Харди и „Бушмилс“ на Кавано, сякаш ги беше видял да идват по улицата цели четири преки от „Шамрок“. До задната стена имаше кушетка, встрани от която бяха вратите за тоалетните. Над нея прозорче с мръсно цветно стъкло пропускаше в бара последните лъчи на угасващия ден. Редовните клиенти се нижеха в неспирен поток край тази кушетка. Но въпреки това тя според Харди не беше по-малко уединена от всяка изповедалня.
Кавано беше свалил яката си. Седеше присвит, с разтворена риза, поразително красив и бавно отпиваше от ирландското уиски. Сдържаността му се беше изпарила. Нужно беше.
— И тъй, аз слушах младежа, когато без всякакви задръжки чувствах — да, наистина го чувствах — като мой син, а той просто гореше, казвам ти, Дизмъс, гореше от желание да постъпи правилно. Искаше да се противопостави на Поук, да се постарае да го убеди, че работите с жена му ще се оправят, а после да отиде при издателя, да ги събере двамата с Поук и да удържи победа над тях със силата на убеждението. Виждаше го съвсем ясно. Ако всеки от заинтересуваните прояви почтеност и готовност да осъществи плана му, той ще се увенчае с успех. Компанията ще бъде спасена, жената на Поук пак ще бъде щастлива, а също и всички останали.
Харди отпиваше от своята „Гинес“.
— Такъв е Еди. Досущ какъвто го познавам, лайното му с лайно. — Извини се на Кавано, задето употреби пред него такава неприлична дума, но като размисли, реши, че не е било нужно да се извинява. И продължи: — Той наистина е разсъждавал по този начин, нали?
— Да, безспорно.
— А ти се опита да му представиш мъничко нещата и от реалната страна, така ли?
Кавано облегна гръб на стената, отпуснал широките си рамене.
— Това е грехът ми, Дизмъс. Това целях наистина. — Наведе очи, сниши гласа си. — Дълго говорихме, Еди и аз. Той беше най-прекрасният оратор, достоен за моето красноречие. Страстен, изискан, истински убедителен. Приличаше на дете, което те ласкае с това, че иска да узнае мнението ти. — Пресуши уискито. — И ето аз, отец Кавано, изпратих този фин човек да се сражава с дракона и да го убие. Замислих се над реалността на исканото от мен, помислих си за бременната му жена, за задълженията му, за това дали е подходящ да извърши това, което е намислил? Съвсем не. Категорично не. Добрият, благочестив отец Кавано помисли само за справедливостта на неговия план, за прекрасното чувство, което го вълнува, за това как всички ще се гордеят с Еди.