Вдигна поглед.
— Гордост, Дизмъс. Моята гордост уби Еди Кокран.
15.
Поук стоеше в банята на горния етаж и си сресваше косата. През прозореца в топлата вечер той дочу бълбукането на струите вода във ваната, тихата музика, която слушаше жена му.
Чудесно е да имаш в горещата си вана красива гола жена. Чудесно е, дявол да го вземе, да имаш гореща вана.
Взе малките ножички — едва провря дебелите си пръсти през миниатюрните отвори на дръжките — и грижливо изряза космите, които упорито израстваха отгоре на ушите му. Стомахът му отново се обади. Не, не сега, рече си той. Трябва да се мисли единствено за Ника, която е там долу. За нищо друго.
Горещата вана беше нова. Цялата къща — след досадно дългото пребиваване в апартамента на Мишън — беше нова. Животът му е хубав, не бива да забравя. И да не допуска стомахът да предателства.
Отвори шкафчето и пъхна два антиацида в устата си.
— Сами!
Той отвори прозореца. Ваната блестеше сред околната тъмнина. Погледнал надолу отвисоко, видя тялото й през водата — ивици сянка, извивки плът.
— Слизам веднага — извика той от прозореца.
Не го интересуваше какво му беше коствало това и няма намерение да се отказва. Лош късмет беше западналият бизнес веднага след сватбата му и той трябваше да се замисли по-сериозно за бъдещето през успешните години, ала проклет да бъде, ако допусне нещо да му се меси в това.
Беше работил цял живот, почнал като ваксаджийче в центъра на града, още ненавършил десет години, после продаваше фъстъци по време на игрите „Сийлс“, след това постъпи като вестникарче — получи работа в стария „Кол-Булетин“. И докато другите момчета на неговата възраст смятаха подобно занятие за временно средство за припечелване на пари, той реши, че може прилично да си изкарва хляба, ако се посвети за дълго на вестникарството. Пое и допълнителна работа — за всичките четири местни вестника. Нарасналата работа му осигури купуването на първия камион.
А сега е петдесет години по-късно, кажи-речи пред пенсиониране, шест месеца след като купи имението си в Хилсбъро и осем месеца след брака му с жената, която го накара да си спомни какво значи да си мъж. Не, той няма никакво намерение да бъде бит на този етап.
Но ставаше все по-нервен.
Държи парите в сейфа на офиса си цяла седмица. Това го накара изведнъж да види всичко в съвсем реална светлина. А преди, макар то да не му изглеждаше напълно като весела шега, все пак беше чиста фантазия. Досега не беше извършил нищо незаконно. Или поне нищо, в което да го уличат.
А после известието, че корабът е пристигнал, постави всичко в нова светлина. Той беше акостирал там, в Залива, и чакаше клиентите да дойдат и си получат пратката. Имаше ли необходимите пари, с които да плати? Къде и кога би могъл да получи пратката?
Така че петък беше напрегнат ден и макар че той беше подготвен за това, разбра, че няма начин да намали страха си задето ще трябва да разнася насам-натам над сто хиляди долара в брой.
Беше ходил до разни клонове на своята банка, за да изчисти спестяванията си с надеждата, че никой няма да провери влоговата му дейност. И към края на седмицата си каза, че парите му ще бъдат отново инвестирани и никой няма да бъде по-умен от него. А сега беше настъпил краят на седмицата.
Проблемът с наркотика се свеждаше до това, че никой никога не беше писал книга как да се постъпва с него. То беше отърваване на косъм от фалита и най-тревожното беше, че парите са в брой. Да бяха взели поне Американския експрес.
А отгоре на всичко и онази ситуация с посредниците. Неговият търговски познат, доставчикът, беше едно от главоболията. Посредниците заменяха продукта срещу пари в брой. Но Алфонс Пейдж, който работеше в неговото предприятие, беше далеч по-голямо главоболие за него. Млад, чернокож, уличен хитрец, нито интелигентен, нито с творчески способности въпреки това беше човекът, под чиято зависимост бе изпаднал Сам — Алфонс движеше тази сделка. Той имаше връзката, чрез която стоката щеше да се пласира в града. Следователно беше важна фигура. Благодарение на него се елиминираше цяла верига разпространители. Проблемът на Сам беше, че след толкова години бизнес той бе принуден да се съобразява с важността на човек като Алфонс. Мисълта за Алфонс пораждаше болки в стомаха.