Усмихна се на отражението си в огледалото и стомахът отговори с ръмжащ спазъм.
Грабна халата от вратата на банята и се упъти с леки стъпки към площадката, после по стълбите в нишата до входната врата и оттам — във всекидневната.
— Как е хавата, Сам?
Той кимна и преглътна.
— Алфонс — изрече той и като видя дъщеря си зад гърба на негъра, добави: — Линда. — Опита се да се усмихне. — Какво става?
— И аз се питам същото.
— По-конкретно?
Алфонс беше по-висок — много по-висок от Сам, имаше пестеливи движения, но когато се налагаше, действаше бързо и рязко, което го правеше много опасен. Сега почистваше разсеяно ноктите си с джобна пиличка и Сам видя твърде късно щръкналото острие, насочено към него.
— Днес е ден за плащане, човече.
Линда се мушна напред.
— Помниш ли? Трябваше да дойдеш в компанията да подпишеш чековете. Алфонс много се нуждаеше от парите.
Алфонс широко се усмихна.
— Аз не върша благотворителност, човече, действам за свое благо.
Сам усети как потта затече под мишниците му, опита се да придаде спокойствие на тона си.
— Правилно. Няма проблем.
— Виж какво, татко — чу той да казва Линда: — Решихме с Алфонс, че ще е по-правилно просто да наминем тук. Понеже знаех къде си и…
Сам я възпря с ръка. Да, Линда, рече си той. Вземаш човека, когото искам да избегна най-много от всички други и идваш тук с него да ми го навреш в лицето. Каква отчайваща дъщеря, заключи в мислите си той.
— Да, идеята ви е добра. Иди да си приготвиш някоя напитка, а ние с Алфонс ще отидем в кабинета ми.
Тя като че погледна към Алфонс за разрешение. Той положително й даде някакво нареждане, преди тя да тръгне към бара до кухнята.
— Линда?
Тя се обърна.
— Би ли казала на Ника, че ще отсъствам за малко? Тя е в горещата вана.
— Хубаво място — отбеляза Алфонс, — като влизаше в кабинета. А като затвориха вратата, добави: — Какво, по дяволите, става, Сами?
Сам се облегна на бюрото си — в момента чувстваше стомаха си като натъпкан с ножчета за бръснене и ледокопи.
— Мисля, че ще е по-добре да ме наричаш както досега мистър Поук, Алфонс. Окей?
Трябва да си възвърне предишния авторитет. Алфонс взе ножа и преди сам да успее да долови движението му, кръвта затече от ръката на Поук през разреза на белия халат.
— Когато вършим работа, тогава ще си мистър Поук — заключи философски Алфонс, а Сам усети как кръвта се оттегля от лицето му. — Правиш ми мръсно и ето какво заслужи.
Сам погледна към ранената си ръка и реши, че кръвта е интересна. Не чувстваше болка освен в стомаха.
— Не ти правя мръсно — оправда се той.
— Днес ти не дойде на работа. Фактически не си идвал на работа цяла седмица.
— Откъде да зная, че Еди Кокран ще бъде убит в понеделник вечерта?
— Така ли? — Алфонс себе извърнал и прокарваше длан по кожената тапицерия на облегалото на едно кресло.
— Не знаех, разбира се. От къде на къде да зная?
Сам реши да бръкне в чекмеджето на бюрото си, да измъкне оттам револвера и да го насочи срещу Алфонс, който се държеше безобразно, предвкусвайки бъдещите си богатства. Но размисли и се отказа, защото Алфонс му беше нужен до приключването на сделката.
Изведнъж ръката му започна да пулсира и той погледна да види какво става с кръвотечението. Вдигна единия си крак на ръба на бюрото и се отпусна над него.
— Чувствам се зле заради Ед. Наистина — каза Алфонс. — Той беше симпатяга. — Обърна гръб на шефа си. — Но тези като теб и мен имат да вършат работа. Хей, добре ли си?
Сам се чувстваше крайно отпаднал. Алфонс щракна копчето и затвори ножа, след това отиде пред бюрото. Изправи Сам на крака, вдигна нагоре грубо ръкава на халата.
— Хайде, човече, дръж се! Не си сериозно ранен.
— Настани ме в креслото. Иди кажи на Линда да ми даде напитка.
Силата на навика, помисли си Сам. Алфонс все още се подчиняваше на заповедите му, когато те звучаха като заповеди. Ето така се държи контрол — не бива да показваш слабостта си. Той беше в креслото си, плюшеният плат на халата притискаше плътно раната.