Но по онова време Сам печелеше добре от вестниците. Кой не би печелил в Сан Франциско от разпространение на „Фрий Прес“, „Ролинг Стоун“ и другите хипарски парцали, да не говорим за големите ежедневници. В онези години не бе необходимо да рискуваш с каквото и да било.
— Хей, по всяко време. Сериозно ви го казвам. Посяването на пари е винаги на мода — бе казал човекът-връзка.
Но сега, когато вестникарският бизнес бе тръгнал надолу и Крус беше оставил Сам на сухо, престана да го използва в разпространението, положението бе критично, а Сам не можеше да си позволи да банкрутира. Ника не беше от жените, които залагат наивно на бъдещето. Поук й беше обещал разкош и досега й го осигуряваше успешно. Такава сделка бяха сключили с нея. А разори ли се, няма да отправи никакъв упрек на Ника, задето го е напуснала.
И кой би могъл да я упрекне? Жена с нейната външност и с нейните възможности винаги ще иска да получи всичко и то в момента. Ще го поиска навсякъде и ще го получи, Сам беше убеден. Но по-важно е, че и тя беше убедена в това.
Затова той се обади на отдавнашния си познат, човека-връзка. Сто и двадесет хиляди щяха да му донесат между триста и петдесет и петстотин, а ако иска сам да се заеме с пласмента и започне търговия на дребно по улиците, ще спечели може би един-два милиона.
Не, той не искаше това. Искаше да получи стоката и да се отърве веднага от нея. Искаше да депозира парите, за да се осигури доставката. Тя да бъде разтоварена. След това ще контактува лично с продавачите и купувачите — по групи, които не се познават помежду си и които няма да бъдат склонни да установят взаимна връзка и да му погодят нещо. Всеки ще си осигури печалбата и всеки ще се нуждае от посредника, така Поук се чувстваше в безопасност.
Така беше поне на теория.
Единственият проблем беше, че трябва лично да осъществи пласмента. Алфонс му беше нужен, за да даде парите и му връчи неговия дял, но Сам не желаеше никой друг да се замесва в самия пласмент. За тази цел каналът край сградата на Крус беше идеален. Беше ходил там през миналия уикенд, сряза оградата и безупречно подготви всичко. С пълно право можеше да се надява, че дотук всичко е приключило благополучно.
По дяволите Кокран, рече си той, по дяволите Ед и всичко друго.
— Господи, Сам, дори не си по халат?
— Не забелязвам и ти да имаш нещо повече на себе си. Хайде шавай.
Тя погледна мъжа си с одобрение. Не беше едър, а и беше се присвил като пикаещ кон. Искаше да използва това тяло прекалено много за годините си. Е, нека го използва колкото си ще, стига само да не се опитва да тегли от парите, определени за нея, както бе направил миналата седмица. Защото тя го беше научила на другата игра — да задържа изплащането на парите за персонала си. Двамата можеха да я играят успешно.
Протегна ръка и докосна резката на ръката му.
— Какво се случи?
Прокара пръст по раната.
— Една лампа се счупи. Линда се спъна в жицата й.
— Какво търсеше тя тук? — попита Ника.
Сам повдигна рамене:
— Бях пропуснал да подпиша едни чекове. Тя си отиде.
— Боли ли те порязаното? — Премести се по-близо до него, бедро до бедро. Сам усети как дланта й обгърна крака му над коляното.
— Няма нищо — каза той. — Дори не чувствам болка.
16.
Харди не беше чувал никога за град на име Гонсалес. Първата му мисъл, след като получи известието, беше, че Крус сигурно иска да го отдалечи от Додж и е накарал някой от служителите си да му се обади.
Но от страна на Крус това би било безсмислено. Когато Харди затвори телефона, отиде до картата и намери мястото — на юг от Салинас, на шосе 101. Наистина съществуваше такъв град.
Потеглил за натам, той си рече, че е трябвало да се обади тук и там по телефона, преди да се качи в колата. Понечи да спре в Редуд Сити, но реши, че ще е по-добре да не тревожи никого без нужда. Ами ако се е подвел?
Освен това беше основателно убеден, че някой — евентуално Кавано, особено след откровения им разговор вчера — би се опитал да се свърже с него преди очаквания срок.
Почти година не беше пътувал из Полуострова, а той не беше се променил през това време. Пък и какво ли оставаше да се промени? Всичко беше достатъчно променено дотогава и единствените нови неща бяха външното оформление на един бизнес парк, „Тейсти Фрийз“, превърнал се в „Бургер Кинг“, и една бензиностанция „Астро-търфинг“.