— Окей — каза той, — смятате, че тази злополука е свързана с това, върху което работите в момента?
Харди отпи глътка кафе и попита шерифа какво по-точно се е случило.
Муньос, с лакти на коленете и протегнати напред ръце държеше почти пълната си пластмасова чашка. Черните му, хлътнали очи се бяха вперили немигащо в стената над главата на Харди. Харди си помисли, че това са най-тъжните очи, които някога е виждал.
Шерифът каза:
— Една жена на име Хафнър отглежда ангинари на около шест мили южно от нашия град. Тя и семейството й отивали на селскостопанския пазар в Салинас. Обикновено тръгвали преди да се разсъмне и се стремели да си намерят по-добро място на пазара. Като навлезли в шосе 101, едно от децата й видяло на шосето нещо като елен. Това е храна, разбирате ли, така че майката спира и какво се оказва… Името му е Стивън, а?
— Стивън.
— Така че тя отишла дотам и докторът ми се обади. — Настъпи дълга пауза, сякаш Муньос недоумяваше доколко такива неща могат да се случат. — Предполагам — и докторът казва, че това е възможно — че е бил хвърлен от превозното средство в безсъзнание. Възможно е тъкмо по тази причина да е оцелял, беше съвсем отпуснат. Много беше ожулена дясната страна на тялото му, със счупена ръка, ключица и няколко кости на стъпалото.
— Това само от падането ли е? Изхвърлен отзад от отворен пикап, така ли?
— Да, би могло. Но не е само от падането.
Харди изчака.
След като помълча, Муньос продължи:
— Станал е обект на сексуална гавра. Може би останалите рани — те много вероятно са получени при побой — действително са резултат от тежкия удар на тялото в земята навярно при скорост шейсет мили в час. Обаче една от тях…
— Получена при падането — подсказа Харди.
— Бих искал поне веднъж да пипна някой такъв злосторник, когато върши нещо такова. Не след дълго в съда и прочее, а да го хвана на местопрестъплението.
— Би било голяма радост — съгласи се Харди.
— Вашият приятел Глицки там в града… мислите ли, че би се заел с издирването на някои престъпници в неизвестност? Да уведоми и цялата полиция?
Харди реши, че Глицки навярно ще го направи — той вярваше в ефикасността на подобно издирване — но смяташе, че не е редно да задължава Глицки с такава задача. Защото Глицки се занимава с разследването на убийства. Издирването на изчезнали хлапаци не е негова работа. И ако някой в Сан Франциско е имал злата орис да бъде убит в тази хубава съботна утрин, Глицки би могъл да го пропусне.
— Не пречи да му се обадим — каза Харди, но реши, че ще поиска Муньос да го извърши официално.
Топъл и сънлив. Миризма на чисто бельо. Дали мама най-сетне му е оправила леглото?
Стивън се опита да отвори очи. Те не се подчиниха на желанието му. Клепачите бяха много тежки, а цялото му тяло останало без сили.
Е, ще поспи още някой и друг час. Няма да навреди на никого с това. В края на краищата, нали е лято?
Но то пробуди един спомен. Как излезе от къщи, заскита се сам, качи се в товарната кола с онези двамата за Лос Анджелис, но нямаше за какво да бърза. Най-вече, казаха му те, го правели за забавление, да попътуват. Това звучеше окей.
Споменът нахлу в паметта му с пълна сила и той неволно изпъшка. Онези го бяха приели на часа, включиха го в компанията си, когато бяха спрели за няколко попътни бири, преди да напуснат града. Бирите нямаха приличен вкус, но Стивън не се издаде, че не му харесват. То беше част от чувството, че си узрял, беше му омръзнало да се отнасят с него като с дете, или, което е по-лошо, като към нещо несъществуващо. Затова той ще се държи сега като зрял човек — карай да върви, да не ти пука.
Обезпокои се малко само когато те извадиха цигарите с марихуана, но си каза, че не бива да бъде толкова строг моралист. Много момчета в училище постоянно пушеха наркотици. То просто не му беше присъщо. Не че беше кой знае какво, нито нещо крайно лошо. Закашля се от цигарата и онези му се посмяха, но той не се обиди, взе го на шега. Те също кашляха, само че по-малко от него.
После, със замаяни глави, спряха да похапнат — дали не беше в Гилрой — някакви направо фантастични бургери, които си носеха за това „специално място“ като за пикник. Сетне нещата взеха опасен обрат, онези двамата започнаха да го гъделичкат и опипват. А след това изпаднаха в пълно грубиянство.
Ако не беше толкова замаян и объркан, навярно щеше да успее да им избяга, но когато се изтръгна от ръцете им и се опита да се спаси с бягство, разбра, че е изгубил всякаква координация. Те го хванаха и той си спомняше и за някои други неща, ала още се чувстваше сънлив и мислите му течаха много трудно.