— Да. — Червената й коса проблесна на светлината на верандата. Сега тя най-сетне, изглежда, беше прояла. Очите й бяха ясни.
— Ти каза, че Еди е излязъл веднага след вечеря?
Тя кимна.
— Имаш ли представа по кое време е било?
Не му се щеше да я разпитва, да вижда как очите й отново се замъгляват, но трябваше да знае.
— Беше още светло. Доста рано, предполагам, около седем. Защо?
Таксито пристигна.
— Защото не са необходими два часа и половина, за да се отиде с кола от вас до Чайна Бейсън.
— Не, достатъчни са само петнайсет минути.
— Зная.
Забеляза как тя отпусна рамене и стисна челюсти. Той се наведе и я целуна леко по бузата.
— Проверявам това, Франи. Остани още известно време у неговите родители.
Франи го прегърна, притисна го здраво за миг. Таксито даде сигнал. Тя се откъсна от Харди.
Когато таксито достигна ъгъла, Харди погледна назад. Франи стоеше още до бордюра. Да остане още известно време у родителите на Еди, спомни си той.
— Не.
— Хайде, Ейб.
— Ти сам призна, че не си виждал тези хора. Как може да има някаква връзка?
— Твърде голямо е съвпадението, не мислиш ли?
— Не, не мисля.
— Но това плюс наркотика в историята с шефа на Ед?
— Предполагаема история с наркотик. Какво ти става, Харди, да не би и ти да вземеш наркотик?
Минута по-късно Харди затвори телефона. С какво повече иска да разполага Глицки? Там, където пуши, има и огън, нали? А димът бе предостатъчен за опушването на месото.
Беше десет часът в събота вечерта. Помощник-шерифът още не беше докарал колата на Харди от Гонсалес.
Не за пръв път Харди се упрекваше, задето по правило не държеше силни спиртни напитки в дома си. Отиде в спалнята, нахрани рибките, върна се в кабинетната си стая. Взе шестте стрелички от таблет до камината и застана до бюрото на линията, поставена на пода — това бе лента. Започна да хвърля стреличките една след друга, опитвайки се да проясни съзнанието си.
Франи беше категорична, че Ед е напуснал дома си около седем. Крус твърдеше, че е напуснал работното си място към осем и половина и никой не е бил до това време нито в сградата, нито на паркинга. А от дома на Ед до предприятието на Крус имаше само петнадесет минути път с кола.
Прекалено много време, за да извършиш убийство, а той би пристигнал там за миг. Вероятно е отишъл до „Крус“ не по-рано от десет часа. Никой не знаеше кога точно.
По дяволите Глицки. Тук се криеше нещо, Харди беше сигурен. При малко повече усилия те можеха поне да установят къде са се намирали по онова време всички потенциални извършители на убийството. Къде например е бил Крус след осем и половина? Може би е седял на паркинга и е очаквал среща. А Поук — какво е вършил Поук в понеделник вечерта? Може би намесата на Ед в неговите работи е означавала вмешателство в начина на живот на Ника, а Поук не би допуснал това.
Добре. Фонът му е ясен. Харди имаше чувството, че отново му се налага да се захване с едновремешната работа в полицията, а то не му допадаше. Това си е работа на самата полиция, затова съществува тя. А да си трошиш краката да събираш сведения е отвратително. С това се занимават „зайците“ в полицията, а той близо двайсет години не се е занимавал. Но ако Ейб не иска да му окаже помощ…
Посегна отново към телефона с намерението да опита още веднъж, макар че е събота вечер и Глицки си почива вкъщи при жена си. Изключи телефонния секретар в кабинетната стая и включи телефона.
Звънецът на входната врата.
О, господи! Джейн!
Остави стреличките на бюрото си и се втурна през спалнята и кухнята към коридора. Не беше Джейн.
— Мистър Харди?
Харди кимна.
— Ето ви ключовете, с повторни благодарности от шерифа.
Харди си припомни доброто отношение на шерифа.
— Ще пийнете ли едно кафе? — запита той помощника. — Как ще се върнете обратно?
Беше вързал Джейн. Нямаше начин тя още да го чака.
— Патрулът по магистралата ще ме вземе, ако бих могъл да се обадя по вашия телефон. Шерифът… извърши всичко окей.
Харди възвари кафе и двамата се разговориха в продължение на близо час за бейзбола, докато чакаха пристигането на патрулната кола.
Когато помощник-шерифът си отиде, Харди излезе и застана на предната морава. Спуснала се бе мъгла, въпреки че не беше гъста. Това предсказваше, че времето ще се нормализира. Излязъл без връхна дреха, той отиде до ъгъла и погледна към ресторанта, където трябваше да се срещнат с Джейн. Ресторантът още светеше.