Дори посещението на Ед Кокран — най-изненадващият факт в деловия живот на Крус — не беше нежелано в началото. И ако Джефри и Кокран не бяха толкова наивни, толкова големи идеалисти, всичко щеше да бъде окей.
Отпи от топлата водка и смръщи лице, като си спомни за онази вечер в четвъртък. Още не беше се стъмнило. Тъкмо привършваха ранната вечеря, когато на вратата се позвъни и Джефри скочи да отвори. Като видя симпатичния млад мъж със сако и връзка, а още и с чанта за книжа, Джефри бе казал да, ще му отделят няколко минути.
Крус едва се сдържа да не изкрещи: „Не, Джефри, не го пускай! Не тук!“. Но Ед Кокран вече бе влязъл, ръкуваше се с тях и на Крус не му оставаше нищо друго освен да бъде любезен и да блъфира.
Седнаха тук, в тази стая, а Кокран обясни, че не го изпраща шефът му, в никакъв случай. Хрумнало му нещо на самия него и измислил начин да запази „Арми“ — компанията на Сам Поук — във веригата на разпространението за още една година, след което „Арми“ ще бъде ликвидирана и Крус ще може да поеме отново самостоятелно разпространението, без да изгуби нищо от печалбата.
Вижте, беше започнал да обяснява той, това е повече или по-малко нещо сходно със заем, което ще даде възможност на „Арми“ да продължи да има приходи и да остане в бизнеса, докато Поук създаде други мрежи, за да компенсира загубата на „Ла Ора“. Кокран беше записал всички подробности на книга. Беше сигурен, че Крус няма намерение да изличи всички фамилии, които работят в „Арми“ — особено когато няма друга възможност за тях. Това щяло да бъде всъщност малък компромис от негова страна.
Крус не повярва на ушите си. Идва тук в дома му един тъп момчурляк и иска от него да се откаже от цялата реорганизация, която е предвидил, за да угоди на някакъв си бизнесмен, изпаднал в безизходица!
— Но това не би имало никакво отрицателно въздействие върху вашия бизнес — беше рекъл той след отказа на Крус.
— Ще се отрази на притока на суми най-малко за година.
Защо си прави труд дори да спори с това момче? Неговото решение е чисто делово и няма нищо общо с материалното благополучие на служителите от друга компания.
— Но вие бихте могли да понесете спокойно това, нали? Не мислите ли, че си струва да направите една малка жертва, за да спестите огорченията на други хора?
Това момче сериозно ли говори? Никой, дори Крус, не би могъл да предвиди какво е необходимо за оцеляването и на собствения му бизнес. Какво би могъл да постигне „Ел Диа“, ако той му осигури отвор, през който вестникът да изпълзи?
Крус се готвеше да изхвърли Ед, но тогава се намеси Джефри:
— Той може да е прав, Артуро. Може би това ще се окаже осъществимо.
— Не би могло! — избухна Крус. Типично поведение за него. Това щеше да мине и замине, но той се побоя Джефри да не би да премине на страната на Кокран.
Е, така или иначе, той трябва да се въздържа, а не да започва дребнави пререкания с Джефри — особено в присъствието на Кокран, в който случай, ако момчето не е сляпо, ще прозре, че те с Джефри спорят не като работодател и подчинен, а като любовна двойка.
Дори и да беше осъществимо искането на Ед Кокран, той нямаше да го удовлетвори. Нямаше вложения нито в „Арми Дистрибютинг“, нито в някое друго предприятие от обединението им. Това, което бе се случило с тях, си беше техен проблем и ако те не са предвидили евентуални несполуки в бизнеса, като например изгубването на „Ла Ора“, то значи, че имат лош мениджмънт и се доказва правилността на решението му да прекрати незабавно деловите си отношения с тях.
Слава богу, беше осъзнал навреме какво се случва с тяхната компания. Усмихна се, затвори се в себе си и нареди на Джефри да донесе бутилка вино. Когато Джефри напусна стаята, той се обърна към Ед Кокран.
— Ще ви приема след няколко часа в моите офиси. Не разисквам делови въпроси в дома си. А Джефри, макар да ценя високо мнението му, не ми е от полза за правилната политика. Ясно ли ви е?
Кокран бе кимнал:
— Ценя позицията ви.
— Фактически в нея няма нищо за ценене.
Кокран му отправи сърдечна усмивка и каза:
— Е, поне се опитах да я разбера.
— Да, опитахте се.
И преди Джефри да се върне при тях, те се споразумяха да се срещнат в понеделник вечерта в девет и половина. Само двамата. Да разговарят.
18.
Колкото повече мислеше за това Алфонс, толкова повече се безпокоеше за закъснението. Седеше на крехки котлети и салата в „Макси“ на Бюканън, опитвайки се да си представи как би могъл да остане жив, докато трае тази сделка.