Неговият човек, Джеймс, губеше вяра в него. Това беше първата роля на Алфонс като посредник и доверието в него беше слабо. Алфонс бе употребил цялото си тъпо красноречие, за да убеди Джеймс, че покупката ще се състои. Но дори в този случай той не беше вече сигурен, че всичко ще свърши благополучно.
Ако не съумее на часа да приключи с тази сделка, с нея е свършено. Всеки друг на негово място би се отказал от нея. Може би ще му е нужно известно време, но Поук ще намери други купувачи, Джеймс ще го отпише като калпав посредник и ще се насочи към по-надежден източник, а можеше и да се разлюти. Междувременно Алфонс не бе получил нищо за цялата тази разправия и щеше да свърши там, където е бил винаги — на проклетата улица, без връзки с никого и без работно място, където да се задържи за дълго.
Замисли се над тези свои проблеми. Хитрите, учени хора принуждават нещата сами да се нареждат в тяхна полза, не чакат и не се бавят, когато всеки друг се е настървил да грабне по-апетитен къс. И колкото повече мислеше върху това, толкова повече се убеждаваше, че всичко е наопаки в живота.
Например случилото се с Кокран.
Най-свястното момче на света, няма две мнения по този въпрос. Но защо се беше появил на мястото за доставяне на стоката? Праволинейният Еди сигурно е бил участник в сделката. А това значеше, че Поук се е опитвал да го зачеркне.
Задъвка някакъв хрущял, опитвайки се да си представи как изглеждат тези хора на парите. Вън ръмеше в леката мъгла, застинала като самата смърт. Едно куче се изпика на стената на отсрещната постройка и подуши една от книжните торби, поставени до тротоара.
Всички стават нервни, когато парите паднат на масата. Това е проблемът. До миналата седмица всички бяха много спокойни, само определяха евентуалното време, когато би могъл да се осъществи трансферът. В „Арми“, където повечето от хората бяха освободени и където Кокран се опитваше да призове към нов бизнес, а Сам отсъстваше през половината време, нямаше никаква работа, затова той и Линда само се навъртаха в службата и един път си направиха гуляй.
Но изведнъж разговорите с момчетата на Алфонс придобиха нов характер — те всички пожелаха да действат незабавно. А как ще действат, като не беше определено мястото на доставката? Пък и Поук не разполагаше със стоката. Да, можеше да послужи като извинение убийството на Еди на предвиденото място за доставката, но перспективите бяха лоши. И изглеждаха на Алфонс все по-лоши, колкото повече мислеше за тях.
Макси му доливаше още кафе от цикория в спуканата бяла чаша. Тя беше добра мама, черна и дебела като повечето негърки на годините й, но неуморно шеташе, приготвяше котлетите, поддържаше спокойствие и самата тя беше спокойна.
— Хей, Макси — обърна се Алфонс към нея, — мога ли да те попитам нещо? Искам да зная мнението ти.
Макси спря да налива кафето и вдигна очи към него.
— Дадено, скапаняк! — И прихна да се смее. Алфонс се засмя и изчака смехът й да престане. — Окей, сладурче — продължи тя, — какво ще питаш?
Но изведнъж, преди да зададе въпроса, той разбра отговора. То беше толкова явно, че той недоумяваше как не бе се сетил по-навреме. Остави тежко пълната чаша на масата и разля кафето по ръката си.
— Внимавай, малкият, виж какво правиш!
Той се усмихна на Макси.
— Благодаря ти, мамо.
Трябваше да се откъсне поне за малко от мрачните си мисли, да се посмее макар за кратко — да се опита да прозре ясно нещата. Всички играеха една и съща игра. Джеймс имаше закрила за парите си — закрилата на висшата лига — и въпреки това бе нервен. Поук също беше нервен, което означаваше, че общо взето, е изпаднал в същото положение — парите му изчакваха момента на заплащането. Те бяха, така да се каже, сложени на масата, но сигурно лишени от всякаква закрила.
Въпросът беше къде ще стане плащането.
Алфонс се беше изненадал от себе си и бе доволен. Това чувство възникна в петък и беше свързано с Линда, когато беше много притеснен заради Джеймс. Той не можеше да приеме от Линда никакви извинения, че баща й е много затруднен парично и не би ли могъл Алфонс да почака за чека си до понеделник. Не беше го грижа толкова за проклетия чек — той искаше да има разговор с гадняра Сам Поук, да му потърси сметка за постоянното забавяне на парите, които трябва да получи за работата си при него.