Тя още не го познаваше много добре. Така беше и през последния петък, беше се умислил нещо, макар че в службата обикновено правеше впечатление на по-енергичен, дори припрян. Най-вече през изтеклата седмица, когато пиха заедно — тогава той се показа много интересен — смееше се и пускаше шеги. Беше истински Еди Мърфи, по-успешно от всеки друг.
Обърна се и кимна към изгледа.
— Бомба! — възкликна той.
Сякаш я забелязваше за първи път. Очите му се спряха за секунда на гърдите й и тръгнаха надолу по тялото й.
— Радвам се, че ти намина тук. Нямах да върша нищо специално. — Линда направи красив, великодушен жест с ръка — така поне си мислеше: — Ако искаш бира или нещо друго, вземи си от хладилника. Още не съм привършила тоалета си.
Тя се оттегли в банята и чу как вратата на хладилника се отвори. Миг по-късно той се бе облегнал на касата на вратата към банята и зяпаше към нея в огледалото — тя си пудреше лицето.
— Хей! — кротко го смъмри тя. — Ще съм готова след минута, окей?
Той продължи да стои там и си пийваше от бирата.
— Хайде, Алфонс, притесняваш ме.
Той повдигна рамене.
— Няма нищо за притеснение. Нали те гледам аз. — Остави бирата на края на тоалетната чиния и нехайно посегна към нея. Тя усети ръката му на кръста си, сетне ръката се плъзна по задните й части.
— Какво правиш?
Отстъпил крачка встрани, отдалечил се от ръката си, но вече обърнат с лице към Линда, той се изкикоти.
— Хайде, дай ми една минута.
— Нямам в себе си минути — каза той. Очите му обаче не се смееха. Тя улови погледа им в огледалото, после се извърна към него.
— Какво си си… Хей! — възкликна тя.
— Нещо нужно.
Все още не се усмихваше. Членът му стърчеше от работните военни дрехи, очите му се бяха приковали в лицето й.
— Алфонс.
Той хвана члена с дясната си ръка и притегли Линда към себе си с другата.
— Ти искаш да го опиташ, аха?
Това не беше въпрос. Взе ръката й и я положи върху себе си.
Всичко стана много бързо. Сега другата му ръка обгърна шията й, а тя бе започнала да го целува, стиснала го здраво в ръце, сякаш се беше хванала, за да спаси живота си, в някое парче дърво. Тялото му беше твърдо като дърво.
Тя го отблъсна леко от себе си. Той вече не се бореше с нея — бяха и двамата готови за сношението.
Линда освободи джинсите си, смъкна ги до половина и седна на бидето.
— Божичко, Алфонс! — Обви с ръце врата му.
— Да — каза той. — Да.
— Разбрах какво е положението.
Седяха на кухненската маса, покрита със стъкло и пиеха „Бъбривият Мики“ от пакета с шест бутилки, които Алфонс беше отишъл да купи от близкия магазин половин час по-рано. Той най-сетне отвори дума на темата — за какво е дошъл при Линда. Както и за нещо друго, за което също бе дошъл.
Те не чертаеха планове за това как ще прекарат деня и нощта. Бяха изпили по няколко чаши от струпания на масата алкохол. Алфонс беше по червения танкистки потник и панталоните в защитен цвят. Линда беше с изрязани по ханша бикини-шорти, почти напълно скрити под провисналата тениска.
Кой каквото ще да казва за лицето й, мислеше Алфонс, но тази Линда има чудни крака. Въпреки че това не го интересуваше в момента, защото бе дошъл по работа.
Тя го гледаше с наклонена глава, освободила се от напрежението и в прекрасно настроение.
— Говори ми — каза тя.
— Ето какво — започна той и се зае да й излага плана, който бе обмислил по пътя за насам. Този план се основаваше на опита му, почерпен от последните две седмици. Положението с него било такова — той обичаше тази дума, загадъчната власт, която се съдържаше в нея: — познавал двама души. Единият от тях имал впечатлението, че той, Алфонс, е дилър. А дилърът бил всъщност друг човек, също негов познат, лъскач. Първият бил навит да изръси два бона за един хубав удар, ама ги нямал в момента, пък вторият си имал скрита стока и постоянно търсел купувачи.
— Така че аз си мисля, като познавам тия двамата, какво трябва да направи Алфонс? — Засмука показалеца си, след това го оваля в праха и си намаза с него венците, после ги „поля“ с малко „Мики“. — Чактисваш ли?
Линда кимна тържествено.