— Ама че беля!…
Кръвта заля и мястото, където бе приклекнал и той реши, че вече достатъчно се е наквасил в кръв, затова се хлъзна назад и се изправи с усилие.
— Как ли ще се оправиш с това сега? — рече той. Не знаеше обаче на кого е задал този въпрос.
Джобовете на панталона бяха големи, но нямаше да поберат всичките дванадесет пачки пари. Трябваше да побере още единадесет. Извади ги от сейфа и ги струпа на бюрото.
Излезе от офиса на Сам, отмина секретарската стая на Линда и по коридора, а после през паркинга достигна склада, където опаковаха вестниците при мокро време, което често се случваше. Машината там плюеше пластмасови опаковки за вестниците и имаше устройство, което затопляше пластмасовия материал и го изрязваше в необходимата форма. Алфонс включи машината.
Необходими бяха само два прехода дотук, като Алфонс се стараеше да не поглежда към Линда. Можеше да държи по три пачки във всяка ръка, а втория път — три в едната и две в другата ръка. Направи два реда от по три пачки, допрени с късите си страни, а до тях постави останалите три и последните две. Изобщо не си спомни за десетте бона, прибрани в джоба на окървавения му панталон. Така събраните пачки с банкноти не бяха в симетрична форма като вестник, но машината работеше перфектно и запечата всичко заедно в един продълговат пакет, подобен на опакован хляб.
Алфонс дишаше тежко и съвсем не беше в повишено настроение. Грабна една от кафявите книжни торби, които се употребяваха за неделната преса и пусна в нея пластмасовия пакет с парите.
Отвън на паркинга колата на Линда стоеше самотна в облачния и ветровит следобед. Алфонс я отмина, понесъл книжната торба и се отдалечи към улицата.
Оправи се с парите. Нямаше нужда от кола. Ако върви стегнато и бързо, ще си бъде вкъщи по здрач. Напълно бе забравил за ножа, захвърлен на пода в гъстеещата локва кръв, по средата на разстоянието от отворената каса до главата на Линда Поук.
Ника винаги спеше, след като се любят, а обикновено това правеше и Сам, но той сега не можеше да се откъсне от мислите си за парите. Защо да не отскочи до „Арми“, да ги провери и да се върне — ще му е нужен не повече от час, а след това ще си доспива през нощта. Има време за всичко през седмичната почивка, а още не беше настъпила дори неделната вечер.
Обадиха се тази сутрин. Същото време, същото място, окей? Не, не става, каза той. Паркингът на Крус е крайно неподходящ за тази цел. Там всичко се вижда като на длан. Какво ще кажат за кейовете на Койоут Пойнт, стария циментов док, който вече не се използва? Понеделник в осем и трийсет?
Това се беше уредило, но парите продължаваха да разбъркват стомаха му. Той само ще провери сейфа си в службата, за да се убеди, че всичко е окей, утре ще му доставят стоката и всичко ще приключи.
Опита да се свърже с Алфонс, но в дома му нямаше никой. Това не е съществено. Алфонс ще дойде утре сутринта на работа. Ще се отложи за тогава разговора по подробностите на трансфера. Но след случилото се в петък, Сам ще вземе револвера си. Дали пък не ставам прекалено предпазлив, каза си той.
Ника спеше дълбоко, дишаше тежко, отвита до кръста. Лежеше настрани, измъкнала единия си крак над одеялото. Сам прокара длан по хълбока й, докато я изпращаше с последен поглед, преди да се упъти за града. Навярно искаше да се убеди, че тя напълно заслужава тази жертва. Реши, че Ника заслужава.
Взе разстоянието от Нилсбъро до Арми стрийт за дванадесет минути, после за други три достигна паркинга си. Там видя колата на Линда.
Работи извънредно? Възможно е, макар да му беше ясно, че напоследък, откак започнаха неблагополучията с бизнеса, нямаше много работа в „Арми Дистрибютинг“. Щом Линда е тук, значи парите са в безопасност. Понечи да обърне колата и поеме обратно за вкъщи, защото не му се щеше да я посвещава в тайната си, да стигнат до кавга поради ревността й.
Но изведнъж омекна. Само ще надникне да я види, да се увери, че тя е окей, да я похвали, задето е дошла на работа в неделя — опитва се да помогне за спасението на компанията.
Може би с придобитите пари от продажбата на стоката ще съживя компанията, помисли си той. И ще сложа край на неразбирателството с дъщеря си.
Спря колата на паркинга.
19.
Харди раздвижваше една акула.
Облечен с един от костюмите за влизане във водата, окачени на вратата зад офиса на Пико, той неуморно обикаляше из кръглия басейн в приземния етаж на „Стайнхарт Акуейриъм“, опитваше се с ръкавици на ръцете да улови голямата бяла акула, доставена от някакъв рибар. Надяваше се, че някак ще успее да й помогне да преодолее травмата и тя да стане централен орнамент във водоема с акули на Пико.