Съжалявала за Линда. Нищо повече. Съжалявала за Линда. Празната къща кънтеше в мрака. Няма смисъл да се запалват други лампи — тази в кухнята над печката е предостатъчна. Единственото, което му трябваше да види, беше бутилката.
Това е, значи, краят на всичко — на работата, на плановете, на потенето, спестяването и усилията. До него бе достигнал той. До една кухненска маса в празен час и празна къща — да пие сам в полунощ.
Запита се защо ли досега не беше пил често — сега бе единственото нещо, което вършеше с желание. Отпърво алкохолът предизвика болки в стомаха, но след известно време те спряха. Наля си още уиски в чашата, стана, леко залитайки, и взе шепа бучки лед от хладилника.
Върнал се на масата, той разтвори отново албума със снимки, но не можа да намери тази, която го интересуваше близо половин час. Ника я беше сложила в едно от чекмеджетата под рафтовете с книги, а не на някое открито място.
Това бе снимка на Линда. Наложи си да я погледне. Линда не беше красива, но имаше нещо привлекателно в нея, желание да се харесва. И хората я харесваха. Той не беше мислил достатъчно често напоследък и за обичта си към нея. Не че бяха разговаряли прекалено много той и тя през последните няколко години — тяхната близост имаше друг характер. Особено след като тя порасна и започна да върши някои неща посвоему — наркотици, момчета и така нататък.
Но какво би могъл да стори, за да я възпре? Това престана да бъде негова грижа, след като тя завърши средното си образование. Каза си, че е вече зрял човек.
Наля си пак, бутилката му силно иззвънтя. Защо ли дъщеря му смяташе, че той отново проявява интерес към любовта, впуснал се е да търси друга вместо нея, за да я вмести в живота си? А Линда му беше заявила недвусмислено, че вече има свой живот. Окей, тогава и той ще се погрижи да има свой живот. И бог му е свидетел, че заслужаваше това, сам бе отгледал дъщеря си и сам бе създал бизнеса си. Линда нямаше право да му завижда за това какво намира в Ника.
Телефонът иззвъня в празната къща и той усети как стомахът го присви и отново започва да го боли. Дори да му звънеше Ника, той нямаше желание да разговаря. Остави го да звъни единадесет пъти, след което престана. Поук се качи горе в спалнята си и взе чашата със себе си, а сърцето му туптеше трескаво, сега от страх. Разбра кой му беше звънял по телефона, не беше Ника.
Но такава мисъл беше глупава, би ли могъл някой да научи вече? Утре може би да, те положително ще знаят, но не сега. Седна на леглото. Беше забравил напълно за това. Или не беше го забравил, а просто беше го оставил настрана. Не би могъл да си позволи да продължи да върши това, поне не за дълго.
Обзе го безпокойство. Колко бързо се беше усложнило всичко! Само преди две седмици възникна един прост проблем с парите, който се нуждаеше от също просто разрешаване, а сега всичко беше много сложно и заплетено.
Съблякъл се гол, той слезе отново долу с празна чаша. Трябваше да се държи за парапета, но дори така стъпките му бяха несигурни.
Е, няма значение. Сам е и може да прави каквото си иска и макар да се чувства уморен и пиян, защото неговото момиче е убито, нека си се чувства така, а комуто не харесва, майната му.
Но тук в главата му нахълта друга мисъл. Господи, толкова неща изглеждаха несъпоставими. Но тази, новата мисъл, беше важна. По-важна и от случилото се с Линда… не, как може да допусне подобно сравнение!
Ала моментът беше съдбовен. Той беше казал на полицията, че в сейфа не е имало пари. Но ако полицията залови Алфонс и парите се окажат у него? Това ще означава ли, че тези пари не са негови, а на Алфонс? А парите положително ще бъдат у Алфонс.
От друга страна, обаче, след като е казал, че парите не са негови…
Глупости! Възможно ли е някой да забрави за сто и двадесет хиляди долара, дори и дъщеря му да е била току-що убита? Мисълта за тях ще бъде в главата му, макар на заден план.
И тъй, какво би трябвало да каже на полицията? Те са прозрели случилото се, всичко — от игла до конец — заедно с оправданията и останалите глупости ще следват дирята от тук до Сакраменто.
Ако им беше казал истината за парите, всичко щеше да бъде наред, защото, по дяволите, той бе потресен от лежащата наблизо Линда. Щяха да му зададат само няколко въпроса и всичко щеше да хване място.