Тези двете бяха последните снимки на Стивън. Най-скорошната преди тях беше правена, когато Стивън бе на около осем години, с Джим: Стивън се е усмихнал изкуствено, заел предната седалка на колата, която Джим бе толкова обичал — неговата „Корвет“. А още по-раншна беше тази по време на първото му причастие — с бели панталонки и сако.
Как са могли тя и Големият Ед да пропуснат да забележат това, което крещящо им обявява тази стена? На нито една снимка Стивън не беше сам, не беше звезда на шоуто, през последните шест години.
Миналата нощ, след като другите си легнаха, тя и Ед седнаха в тази стая и се запитаха как биха могли да придадат различен облик на нещата. И дори тогава, при всички тези снимки, които ги гледаха от стената, не можаха да прозрат необходимото. Повторила се беше познатата картина, даде си сметка Ерин. Те просто възприеха факта, че Стивън е там на стената със своите братя и сестра, добро и добре устроено в семейството им дете като останалите. Бяха отгледали всички съвсем еднакво — една и съща среда, едни и същи качества. Разбира се, те всички се оказаха окей.
След като изстрадаха всяко свое родителско решение за Еди, после за Мик, а сетне за Джоуди, защото тя беше първото им момиче и по отношение на нея имаше много неща, които не бяха възниквали с Еди или Мик, когато вече трябваше да се заемат и с подрастващия Стивън, те решиха, че имат богат опит отпреди, нали? И смятаха, че със Стивън ще бъде същото, както с Еди или Мик.
Най-сетне Ерин щеше да има възможност да използва отдавна жадуването време за себе си, да се отърси от натрапчивото чувство на вина, задето е вършила дотогава само едно в живота си — отглеждането на деца. Не че това не беше важно, но тя можеше да предложи и нещо повече.
И Големият Ед също. Той най-после щеше да има време за риболов, което не можеше да отдели, докато децата бяха малки. И веднъж месечно за покер. Ала най-вече го блазнеше възможността да се усамотява — да си чете там в стаичката зад гаража и да си прави разходки до плажа.
Никой от тях не беше мислил да пренебрегва Стивън. Може би, каза си тя отново, може би въпросът се бе оказал доста труден за обмисляне. Трябва да се абстрахират от онова, което доказваха собствените им очи — че Стивън се отдръпва от тях, че той съвсем не е като другите им деца. Не, това беше в противоречие със свободното време, което тя, Ерин, и Големият Ед смятаха, че са си осигурили, ето защо то трябва да се игнорира. Такъв подход би се оказал ефикасен.
А сега момчето лежеше тежко пострадало и в превръзки и Ерин не можеше и да допусне мисълта, че е виновен някой друг освен самата тя.
— Благодаря ти, Боже, че е още жив — прошепна тя. Това бе истинска молитва, като разговор с Бога. Не беше постъпвала така, откак научи за случилото се с Еди, не се замисли и сега над същността на своята молитва. Просто искаше да благодари на Бога, задето Стивън не последва Еди в гроба.
Пое по коридора. Къщата беше празна. Защото Франи си бе отишла вкъщи днес? Не, тя просто имаше такова чувство — чувство на празнота.
Ед изхърка отново. Ерин чу как той се обръща в леглото на другата си страна. Стивън лежеше по гръб и дишаше спокойно. Тя се надвеси над него и задържа лицето си над неговото, усети свидния за нея мирис на дъха му. Този дъх още не беше дъх на зрял човек, а прекрасното дихание, присъщо на децата. Райският полъх, реши тя, навярно е като дъха на младенец.
Докосна здравата страна на лицето му, но толкова леко, че той не помръдна. Придвижи стол до леглото, седна и си наложи да продължи да мисли за нещата, които трябва да промени в живота си. Наистина беше престанала да мисли достатъчно през последните няколко години. Можеш да бъдеш безкрайно зает и пак да не пренебрегваш извършването на правилни неща. Може би тя и Ед са проявили леност в това отношение, морална леност, егоизъм.
Положи глава на одеялото до хълбока на Стивън. Не знаеше от колко време е била задрямала, когато той пошавна и простена. Тя протегна ръка и погали здравата половина от лицето му.
— Мамо, ти ли си? — попита той.
— Тук съм, Стивън — отвърната. — Тук, до теб.
21.
— Алфонс Пейдж? — каза Харди, изненадан, че чува това име за пръв път.
Глицки, излязъл на авенютата заради друго убийство, беше се отбил у Харди, както бе обещал. Три дни поред будеха Харди преди седем часа сутринта.