Выбрать главу

— Алфонс Пейдж. Можем да се съмняваме в това твърде малко.

Бяха в кухнята на Харди. Мъглата навън беше рядка и застинала в състояние, което даваше надежди като се покаже слънцето да се разсее.

— Мислиш, че той е убил Кокран?

Ейб поклати глава.

— Сигурен съм само в това, че е убил Линда Поук, нищо повече. Различен почерк. Не съвпада с начина, приложен срещу Кокран. Прерязал е гръкляна й.

— За пари? Или за друго?

— Хм, случаят изглежда малко чудноват. — Харди изчака. — Баща й се обади в полицията, същият, за който ти ми спомена, а?

— Нисък, умърлушен, трътлест?

— Същият.

— Какво е търсил в службата си в неделя?

— Каза, че се е чувствал виновен, задето не се е мяркал там цяла седмица. Искал да поработи в неделя и да продължи в понеделник, нещо такова.

— О, сигурно.

— Зная.

Двамата си кимнаха многозначително.

— И така — продължи Глицки, — там нямаше никакви пари, макар че в офиса му имаше каса, здраво затворена, и жертвата, Линда, лежеше в локва кръв току до нея.

— Значи е изпразнил касата?

— Във всеки случаи тя беше празна, когато Поук я отвори, за да надникне в нея. Аз мисля, че това е свършил или той, или може би Алфонс.

— Какво искаш да кажеш с това „може би“? За какво друго ще убиват момичето?

— Диз. Лабораторният анализ ми показва, че убитата е била пълна със сперма. Открили са три-четири косъма на чатала й. Те като че ли са от чернокож.

— Господи, значи са я изнасилили?

— Не зная, но това е в противоречие с тезата, че парите са единственият възможен мотив. Тя е имала секс малко преди да бъде убита, примерно един-два часа.

— Но защо е отишла в службата си и то там, където се намира касата? Това обстоятелство все пак намеква за известна връзка с парите.

Глицки повдигна рамене.

— Не, грешиш. Може и да има пряка връзка, но тя не е непременно необходима.

Харди стана и се заразхожда из кухнята.

— Добре, зарежи това, Ейб, и ми кажи: кой е този Алфонс Пейдж?

Глицки извади една снимка, която беше взел от майката на Пейдж — тя му я беше дала неохотно, когато отидоха в дома му миналата нощ със заповед за обиск. Харди сбърчи чело, докато разглеждаше снимката, а Глицки продължи:

— Поук идентифицира ножа, намерен на местопрестъплението като негов. Отпечатъци с кръв бяха намерени навсякъде — дори на гърба на една опаковъчна машина.

Харди хвърли снимката на масата.

— И казваш, че там нямаше никакви пари?

— Полезно обстоятелство — рече Глицки и си записа нещо в бележника. — Междувременно лабораторията изследва колата, но преди всичко беше нужно да се вземе заповед за обиск. Алфонс се е прибрал рано миналата вечер, напъхал е окървавените си дрехи в един кош за пране, грабнал спортен сак и офейкал. Досега не се е върнал вкъщи, а и не очаквам да се върне. Той е извършителят.

— Възможно ли е той да е довършил Еди?

— Не зная. Както не знаем и къде е бил през миналата нощ, но ще открием. След като говорих с тебе, взех папката за „Кокран“. Прочетох всичко от кора до кора. Обърнах специално внимание на колата на Кокранови. Не можеш да познаеш какво открих.

— Косми на чернокож.

Глицки се усмихна:

— На предната седалка. Ти си гениален, Харди. Лабораторията още не е приключила със сравнението, но можеш ли да се обзаложиш, че те не са на Алфонс?

Харди седна.

— Знаеш ли какво мисля?

— Какво мислиш?

— Мисля, че в този случай се накисваме на афера с наркотици, взела твърде трагична насока.

Глицки потърка белега, прорязал устните му.

— Хм, по дяволите, каква невероятна идея!

Глицки каза на Харди за следата кокаин, открита върху бюрото на Поук.

— Защо тогава не го арестувахте? Поук?

— Говореше доста несвързано след случилото се. Нали разбираш, дъщеря му бе убита малко преди това. Ще дойде днес следобед в центъра на града. Искаш ли да присъстваш?

— Не бих пропуснал такава възможност. Кавано, изглежда, мисли, че Поук е очистил Еди, знаеш това.

— Не допускам обаче да е изнасилил дъщеря си.

— Може да не е изнасилена.

— А кой е Кавано?

Тъй като това сега бе част от негово активно разследване, Глицки искаше да получи сведенията от първа ръка. Той и Харди потеглиха поотделно с колите си за „Св. Елизабет“ и пристигнаха на празния паркинг зад свещеническия дом. Роуз ги посрещна на вратата.