— Е, вашият приятел Дизмъс е прекалено скромен. В онези години той е бил горещ привърженик на умереността. Но за един полицай, особено ако той е чернокож, се изисква смелост, за да приеме позиция като вашата — обърна се Кавано към Глицки.
Сержантът изглеждаше леко смутен и продължи да сърба кафето, сега не толкова шумно.
— Боя се, че това е главно проява на чувството за самосъхранение — каза той. — Тенденцията за докарване на хора от Юга за попълване на полицейските сили нямаше да се отрази добре на кариерата ми.
— И какво вършехте вие двамата по онова време? — попита Дизмъс.
Отецът се усмихна, припомняйки си тогавашните дни.
— Това бяха дни на активистите… И сега от време на време копнея за тях.
Той никога не бе успял да стане радикал. Активист, да, но в рамките на системата. Нещо подобно беше и сега — работеше в момента за бездомниците или убеждаваше някои бизнесмени от енорията си да наемат за себе си момчета от строителните обекти.
— Неколцина от нас изразиха желание да помагат на отеца, нищо повече. Той имаше идея — кой знае, тя можеше и да сполучи. Идеята му беше да се събере всичкото оръжие, което не е регистрирано, но при отнемането му да не се търси никаква отговорност от притежателя, нито да му се задават каквито и да било въпроси.
Отецът се обърна към Дизмъс и повдигна рамене.
— Боя се, че тогава бяхме мъничко наивни.
Сержантът се обяви в защита на отеца:
— То не беше чак толкова погрешно. Бях изненадан от масовия отклик, който получихме при тази акция. — Обърна се към Харди: — Събрахме около сто и петдесет оръжия от онзи град.
— Сто шейсет и три.
Нова проява на добрата памет на отеца. Роуз се гордееше с неговата памет. Отиде до каната и я взе. Сержантът си подаде чашата да му налеят още кафе.
Отецът беше убеден, че — както се изрази по своя скромен начин — е по-добре да опиташ нещо, дори и да се провалиш, отколкото да не опиташ. Не знаели, че идеята му ще сполучи, докато не опитали да я приложат.
— Помня — отбеляза сержант Глицки, — че в онези години всичко изглеждаше възможно. Времето бе започнало да се променя.
Отецът облегна гръб на тежкия си стол и въздъхна.
— О, да, онова променящо се време. Тогава Рейгън беше губернатор, а сега…
Всички се разсмяха.
— Благодаря ти, Роуз, сипи ми още малко. А сега ми кажете, господа, какво ви води в тази прекрасна сутрин до черковните врати?
Проклятие! Те бяха дошли тук повече във връзка със смъртта на сина на Кокран. А отецът през последните два-три дни като че беше превъзмогнал болката си. Поне апетитът му се бе възвърнал. Навярно злополуката със Стивън го беше накарала да насочи мислите си към по-непосредствени проблеми, но такъв е животът, нали? Нещата вървят по реда си.
Роуз остави каната и продължи да обира праха. Поговориха и за това как Дизмъс е изслушал изповедта на отеца, ала то не беше никак съществено в момента, а после отецът заразказва за посещението на Еди и за проблема, който той му е изложил.
— Кога беше това, отче? — запита полицаят. — Спомняте ли си?
— Безспорно. Той дойде два пъти. Първия път, смятам, това беше в срядата преди… преди да умре. Както казах онзи ден на Дизмъс, един негов колега казал нещо в смисъл, че нямало за какво да работи много отдавна, че той и мистър Поук съвсем скоро няма да изпитват остра нужда от пари. Че той, Еди, нямало защо да се тревожи, ако реши да изгради отново бизнеса.
Отецът се наведе напред, както седеше на стола си.
— Еди беше много умно момче. Той съпоставил няколко неща и в главата му възникнала идеята, че Поук смята да извърши нещо незаконно — ала не знаел точно какво. Затова дойде тук при мен и поиска да му дам моето мнение за няколко възможности, които бил изработил. В онзи момент той нямаше кой знае колко сведения, затова си тръгна доста разколебан. Но когато се видяхме следващия път…
— Кога беше това?
Отецът се загледа през прозореца и се опита да си спомни.
— Ако не греша, това беше в неделя.
Роуз се намръщи и се помъчи да си спомни нещо. Господи! Винаги беше трудно да оставиш притихнала муха на стената. Но после видя отецът да гледа към нея и да се усмихва. Тя просия от задоволство. При неговата отлична памет той безспорно беше прав и това сложи край на разногласието между двамата.
— Във всеки случай — обърна се Кавано към другите — той като че ли винаги настоявал Алфонс да казва конкретно…