— Как така?
Броуди вдигна ръка да го възпре.
— Нищо незаконно, нямам предвид това. Никакви заплахи и така нататък. Чисто търговски подбуди.
Но Харди наблегна на въпроса.
— И когато той отказа да се включи, това попречи ли на делото, което водехте? Това, което се питам в момента, е, би ли могъл някой да се опита да заплаши Поук с посегателства върху негови хора? Не последва ли някаква злополука?
Броуди се престори на искрено учуден.
— О, господи, не! Нищо подобно не се случи. При това делото приключи преди месеци. По онова време щях да бъда много решителен привърженик на тази теория — много решителен; но сега то ми изглежда невъзможно. От известно време вие не сте в съдопроизводството. Нищо, случило се напоследък, не би могло да има отношение към това, което ми съобщихте. — Харди каза окей, но Броуди продължи: — То ми е в известен смисъл непонятно. Защото съдебният процес беше от полза за Поук.
— Може би не е искал да плаща за делото.
Броуди поклати глава.
— Плаща се малко. Според мен причината е друга: престанал е да полага грижи за бизнеса си. Той е по-възрастен от нас, навярно е гъбав с пари и сигурно е решил, че сега е моментът да попрестане да ги трупа. Дъщеря му била убита, казвате?
— Вчера.
— А другата жертва, неговият мениджър?
— Не знаем дали е бил убит. В някои аспекти то приличаше на самоубийство, но може и да е инсценирано като такова. Полицията беше склонна да предполага, че се касае за самоубийство преди смъртта на Линда. Но сега полицията е заподозряла едного като убиец на Линда и се стреми да установи връзката между двете убийства.
— Твърде голямо съвпадение, не мислите ли?
Харди се съгласи, че е така.
— И смятате, че мистър Крус би могъл да има мотив…?
Харди отиде до глобуса и го завъртя. Изглеждаше дълбоко замислен.
— Всичкото, което зная или мисля, че зная, е това, че Крус на два пъти ме излъга, когато го разпитвах. Склонен съм да смятам, че той го направи поради някаква причина.
— Защо ви е допуснал да разговаряте с него? Той ни пречеше много по време на делото.
— Тялото на Еди беше намерено на неговия паркинг. Двамата просто се надлъгвахме — аз пък му казах, че служа в полицията.
— Надявам се, че сте скрили този факт от Анди.
— Да, смятам, че съдията нямаше да го одобри. Така или иначе, аз трябваше да се срещна с Крус и той ме излъга, че не познава Еди. Има и друго: той бил на паркинга или наблизо по времето, когато Еди е бил убит.
Броуди подсвирна, седнал в едно от удобните кресла пред бюрото си.
— Ако можете да докажете това, отбелязали сте известен успех.
Харди седна в друго кресло и каза:
— Така е. Но ако вуйчо ми имаше женски цици, щеше да се казва вуйна.
Броуди си дръпна от пурата и поклати глава.
— Този случай направо ме озадачава, откровено казано. Този човек, имам предвид Крус, се нуждае от повече пари, както жабата се нуждае от повече брадавици, и руши връзките си с хора, с които е работил години наред. Дори с приятелите си.
— Социално ли?
— Всъщност не. Той няма личен обществен живот, макар че е голяма фигура в него, както казват в общността на латиноамериканците.
— Хм, това е противоречие, нали?
— Не съвсем. Общността е всъщност почти изцяло на негова страна.
— Защо тогава му е трябвало да го направи? Да отреже тези хора? То няма ли да му навреди, както е навредило на тях?
— Не мисля. Това са деветима души, пръснати из целия район на Залива. Не е същото, като да го обявиш по телевизионните новини или да го публикуваш в „Кроникъл“, та всички да узнаят.
— А какво е според вас? — попита Харди.
— Ако например го публикува „Ел Диа“, това ще изглежда абсолютен вестникарски боклук, а съм повече от сигурен, че „Ла Ора“ няма да отпечата тази история.
— На какво тогава основахте вашата защита по делото?
Броуди кръстоса дългия си крак върху другия.
— На устния им договор. На миналата дейност между двете страни. — Завъртя бавно пурата в дясната си ръка. — Всъщност ние почти стигнахме до спогодба и я нарекохме морална победа, макар че ще ви помоля да не споменавате, че съм ви посветил в тази морална победа.
— Какво трябва да се разбира под това „ние“? Вашите клиенти ли?
— „Ние“, това е фирмата.
Харди разбра истината. Делото е било почти изгубено. Броуди беше го признал, Харди познаваше и други адвокати като Броуди, които не си служеха нехайно с формулировките. Изтъкна го на мистър Броуди.