Поук изглеждаше основателно напрегнат предишния ден, след като бе намерил дъщеря си с прерязано гърло и Глицки не смяташе, че ще бъде особено трудно да го накара да проговори за някоя евентуална връзка между смъртта на Линда и тази на Ед Кокран, особено ако на него — на Поук — му се спомене за някакъв вид съучастие в убийството на дъщеря му.
Това, което щеше да бъде идеално и което Глицки горещо желаеше да се получи, беше смъртта на Кокран да се окаже стопроцентово убийство и да налее вода в неговата мелница. Защото Глицки беше специалист по убийствата. Той беше почти напълно сигурен, че ако някой е убил Ед и при наличието на Алфонс като сигурно доказателство за смъртта на Линда, Алфонс ставаше правдоподобен извършител и на убийството на Ед… И да не е съвсем така, този Алфонс беше добър материал, с който да се започне. Разбира се, няколко косъма, открити на седалката на кола няма да убедят никой съдебен заседател във виновността на чернокожия, но Алфонс се бе показал крайно небрежен в случая с Линда. Глицки допускаше, че ако той е убил и Еди, ще е оставил някакъв белег за това. А ако наистина е оставил нещо, Глицки ще го открие.
Беше щастливо попадение това, че провериха банковата сметка на Поук. Парите бяха изтеглени и се намираха някъде навън, а то винаги внася яснота в нещата, което бе добро.
Натика в уста последната хапка от багела си и я поля с глътка студено кафе. Дик Уилис, човекът от Агенцията за борба с наркотрафика ще бъде всеки миг при него, а и Харди ще се появи. Изтри бюрото си с книжна салфетка, събра трохите в длан и ги хвърли в кошчето за отпадъци до дясното си коляно.
Такава роля най-много му допадаше. Случаят ще се изясни за по-малко от час. Той вече се бе разнищил. Като се упражни нов натиск върху Поук, той ще стане податлив само след пет минути. Стига да му се каже, че Агенцията срещу наркотрафика го смята за замесен и в случая с Кокран, Поук ще кротне и на Глицки му остава само да се облегне доволно на стола си и да даде възможност на магнетофона да запише всичко.
Позволи си да се усмихне.
Беше твърде лесно за постигане, но той няма да придирва.
Харди си дялкаше пръчката от фруктовия сладолед — превръщаше я в тотемен кол. Беше вече измайсторил орела на върха, после изобрази нещо като полуизвърната меча глава (която можеше да се вземе и за вълча — би трябвало да я даде в профил) и се готвеше да започне една патица като представител на глупостта, когато Глицки се върна в стаичката си.
Харди вдигна очи. Той не биваше да пита, но зададе въпроса:
— Не дойде ли, а?
Беше два и петнадесет. Бяха чакали почти до два часа, тогава Глицки се обади в Бърлингейм да пита изпратили ли са полицейска кола до дома на Поук, за да проверят дали нещо не е в ред. Уилис от Агенцията за борба с наркотрафика беше излязъл, но обещал да бъде на разположение когато Поук се появи — не смятал да пилее времето си този следобед за някаква дребна сделка.
Глицки предполагаше, че Поук сигурно се е забавил в моргата или урежда пренасянето на тялото на Линда в погребален дом, или пък е отишъл да направи няколко визити, а после е решил да провери дали не са го насочили към погрешна зала или нещо друго в Общината.
Харди чакаше в стаичката на Ейб и си дялкаше. Отскорошните му съмнения за характера на Еди още го терзаеха. Беше върховно това, че Глицки бе установил връзка с парите за сделката и с Алфонс, макар това да не значеше непременно, че Алфонс е убил Еди.
— Допускаш ли, че е избягал? Поук? — неочаквано попита Глицки.
— Отдавна не практикувам — отговори Харди. — Такова нещо никога не ми се случвало. Защо ще бяга?
— За да си прибере парите и…
Харди поклати глава и затвори ножа си. Тотемният кол се озова в кошчето за отпадъци, без той дори да погледне към него. — Не мисля, че парите са у него. Алфонс ги е взел.
— Да, зная. Това си мислех в момента, но къде ли е този човек?
— Може и да е на път, Ейб. Може да пазарува. Може и да е в някоя тоалетна.
Глицки оправи линията на нещо върху бюрото си.
— Окей. Но мразя да стигна толкова близо до сполуката и да я изтърва. Може все пак да е избягал.
Харди реши да го остави да излее негодуванието си. Може и да има някакви заслуги в случая. Но как Поук би могъл да знае предварително, че полицията е разкрила аферата му с парите? Това е невъзможно. Поук по-скоро ще се опита да блъфира, когато започнат да го питат за парите. И все пак ще се издаде. А ако не го направи, ще издига бяло знаме.