Когато Ейб се укроти, Харди каза:
— В доклада се твърди, че обаждането за Кокран е дошло в единайсет и четиринайсет вечерта. Записахте ли го?
— Разбира се. Дошло е от квадрат девет-единайсет.
— Ще има ли някой нещо против да го чуя?
— Не. Прослушай го. Ще познаеш ли гласа?
Харди не беше мислил за такава възможност. Каква приятна изненада!
— Обаждането е дошло от една будка на ъгъла на Аргельо и Гири — каза той.
— Щом знаеш това, добре — отвърне Глицки. — Но какво значение има то? Поук ще дойде тук, ще почне да говори и след десет минути ще знаем всичко, което ни е нужно.
— За Линда може би.
— Също може би за Ед.
— Тези „може би“-та гъмжат в главата ми. Може би ще имаме късмет и Поук ще издаде Алфонс, който може би е убил Еди в несдържан пристъп на ярост, предизвикан от наркоманското му опиянение и довел до хулиганско изстъпление. После може би ще констатираме убийство, в който случай ще бъде получена застраховката на Еди.
— Искаш да напишеш книга — каза Глицки, — „Убийството на Ед“.
— Оповести го официално и с работата ми е свършено, ще си седя вкъщи и няма да те ангажирам повече.
Глицки го изгледа злобно, но Харди се усмихна.
— Мисля, че докато нищо не е потвърдено официално, аз мога да играя играта си.
Харди отиде до това, което минаваше за карта на града и областта на Сан Франциско, окачена на стената на стаичката на Глицки. Картата беше смъртно прикована отдавна с карфици, но тук-там името на някоя улица все още не беше напълно изличено.
— Аргельо и Гири е тук — каза той и посочи едно място към средата на картата.
— По дяволите! — изруга Глицки. — Кога са го превозили дотам?
Харди мушна пръст в долната дясна част на картата.
— А тук е сградата на Крус.
— Прав си, горе-долу там.
— Можеш ли да свържеш едното с другото?
— Какво искаш да кажеш?
Харди погледна през прозореца.
— Нещо по-различно като хрумване.
Телефонът иззвъня и Глицки грабна слушалката още по време на първия сигнал. Каза „Да“ на няколко пъти. Харди се обърна с лице към Глицки и си казваше дано това обаждане да не е във връзка с Поук, защото ако е така, то означаваше лоша новина.
Белегът през устните на Глицки побеля при напрежението, което той изпитваше в момента. Сержантът спомена няколко неща относно юрисдикцията, попита дали може да изпрати на мястото няколко души, нещо в този смисъл. После затвори телефона с разстроен вид.
— Кажи, че не ти се обадиха за Поук — изрече Харди.
Глицки седна на бюрото, извади молив и го счупи. После пое в ръцете си двете половинки и отново ги счупи, като гледаше смръщено към Харди.
— Току-що е бил намерен мъртъв в проклетата му гореща вана.
Глицки почти нечуто изклока мрачно с език.
— Времето. Трябва да поработя върху времето си — каза той. И добави: — Смятах да наредя на едного да го следи през нощта. Започнал съм да ставам муден, Диз.
Харди седна.
— Е, поне ако успеем да докажем, че убиецът му е Алфонс…
Глицки поклати глава:
— Ъхъ.
— Да, тук има смисъл. Виж. Алфонс не се съмнява, че Поук може да го разпознае.
Глицки го възпря с ръка:
— Пощади ме, Диз. За разлика от теб аз зная фактите.
— Какви са тези факти?
— Няма следи от борба. Поук не е бил убит.
Харди само наклони глава встрани.
— Имаме по един такъв случай на всеки няколко месеца. Препиват, а после се пъхат в гореща вана и се сваряват като яйца на очи.
— Махни ми се от главата!
Глицки погледна късчетата молив в ръката си. Въздъхна унило и изрече:
— Ти ще се махнеш, Диз, аз имам работа да върша.
Не бе успял да каже нищо за гледната си точка по отношение на Крус, ако това изобщо беше гледна точка. Той почти се спря на излизане от офиса, но си даде сметка, че в този случай Глицки щеше да го прекъсне и то навярно с основание. Не биваше да забравя, че Глицки разследва убийство „бона фиде“, тоест недвусмислено, и един заподозрян; и каквото и друго да беше открил Харди, може да бъде интересно и така нататък, но няма да има нищо общо с разследването на Глицки.
Така че следобедът се очертаваше като напълно свободен за инициативата на Харди. Той се отби в аудиолабораторията със заявката, подписана от Глицки, и помоли служителката да му даде копие от лента, записана по телефона, от обаждане в полицията. Ще я прослуша вкъщи.