Докато чакаше да презапишат лентата, надникна в „Кроникъл“. Там имаше материал за убийството на Линда (не се споменаваше за никаква връзка на това убийство със смъртта на Еди), придружен със снимката на Алфонс. Харди го прочете и не научи нищо ново.
С лентата в джоба той се спря пред концесионната лавка, за да си купи захарна пръчка, после мина покрай плочите, поставени на стената, на които бяха изписани имената на полицаите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Шестнадесет убити досега, само през тази година.
Анди Фаулър председателстваше в Зала „Б“ на съда. Когато Харди влезе в залата, съдията си беше сложил очилата и, изглежда, четеше нещо от съдийската маса. Прокурорът, когото Харди не познаваше, шепнеше нещо на някого до себе си. Адвокатът на защитата, станал прав, изтъкваше нещо, което съдията трябвало да отбележи в това, което чете. Харди мина напред и седна на втория ред до пътеката.
Съдията свърши четенето, вдигна очи към галерията, след това погледна първо прокурора, а после адвоката и обяви почивка. Като пое към кабинета си, той каза нещо на пристава, който дойде до Харди и му съобщи, че Негова Милост ще го приеме.
Когато се озова в кабинета на съдията, с рафтове, изпълнени с книги по стените, Харди затвори вратата след себе си.
— Това се казва служба, а? — каза на влизане той.
Анди повдигна облечените си в тога рамене и му даде знак да седне на един от крайните столове пред бюрото си, отделени от него с малка масичка за сервиране.
— Значи отново се срещате с Джейн, така ли? — попита той.
— Не ми харесва начина, по който тук си пилеете времето — каза Харди. Изчака Анди да му налее кафе. — Опитваме се да виждаме с нея, бих казал.
— Имате ли някакви планове?
— Хм, ако работата потръгне, навярно ще продължа да се виждам с нея.
— На тази база, а?
— На много по-сериозна база, отколкото преди.
Анди сложи ръка на коляното на Харди.
— Не упражнявам натиск върху теб, бъди спокоен. Просто се интересувам. — И облегна гръб в креслото си.
— Идвам при теб — поде Харди — във връзка с посещението ми тази сутрин при приятеля ти Броуди. И искам да ти благодаря.
— Беше ли ти от полза?
Харди описа разговора и положението в момента. Крус, Ед, Линда, Алфонс и накрая Поук. Анди седеше, облегнал гръб в креслото, заинтригуван и заслушан, като от време на време сръбваше кафето.
— Но ти имаш нишка през структурата на Поук.
Харди кимна.
— О, да, всеки — всички мъртъвци, по един или друг начин: те всички са свързани с Поук пряко или косвено.
— Какъв е проблемът ти тогава? Имаш заподозрян човек, имаш мотива, имаш възможности да го докажеш.
— Вярно е, но имам налице едно привидно самоубийство с револверен изстрел, едно убийство с нож и една случайно настъпила смърт. Не съм сигурен, че виждам една и съща направляваща ръка във всички тези случаи.
— Този Алфонс, не би ли могъл той да е извършителят на всичко?
— Би могло да се допусне. Но дори той да е извършил всичко, доста неща остават във фона на обкръжението му. — Харди се наведе напред, опрял лакти на коленете си. — Това, което ме безпокои, е Крус. Дори да не е част от всичко изброено. Знаеш ли, има цялостно изграден сценарий между Еди и Крус и искам да кажа, че той оставя Поук напълно извън обсега си; лошото е, че той изглежда съвсем правдоподобен.
— Искаш всичко да е в строга връзка, а? — Съдията се изкиска. — Сбъркал си си професията, Диз.
— Окей, признавам.
И двамата се разсмяха. Това беше стара тяхна шега от времето, когато Джейн мислеше да отиде да работи в „И Ес Ти“. Харди и Анди я убедиха да се откаже и тя се отказа от намеренията си.
— Наистина ли мислиш, че Ед би могъл да шантажира Крус?
— Това е слабото звено във веригата. Той изобщо не е такъв човек.
— Тогава защо допускаш такава възможност?
— Защото все би могъл да бъде и такъв. То ще даде основание на Крус да ме излъже.
Съдията стана.
— Трябва да отрежеш изсъхналите клони, Диз. — Протегна му ръка. — Не казвам, че то не би могло да се случи. Знаеш ли къде е бил Крус през онази нощ? Нали ти сам ми каза, че в полицейския доклад се казва, че си е бил вкъщи към девет? Това приключва точно в този пункт. Виж, ти току-що каза, че ако се окаже наистина обратен, това е лоша новина за него. Да предположим, че е имал среща. Ще я използва за алиби, нали? И ще излъже, за да подкрепи алибито, положително ще го направи и това заличава всякаква връзка с Ед.