Тя въздъхна.
— То беше просто един проект, поне в началото. Беше му неприятно да гледа как се уволняват хора, когато би могло да се избегне. Не му харесваше това, че само един клиент поддържа живота на компанията, нещо такова. Затова се опита да приведе нещата в движение, в действие. Но Поук не искаше да възлага надежди на бъдещето. При това беше лишил Еди от всякаква реална власт.
— Защо Еди не е напуснал компанията, щом е било така?
— Всъщност не зная. Имаше предизвикателство в това, но Еди се готвеше да постъпи в школа наесен и мислеше, че му остават само няколко месеца дотогава, затова има ли смисъл да постъпи на работа при някой друг?
— Значи е мислил, че ще е добре да направи нещо заслужаващо, преди да напусне?
— Нещо подобно, да. — Франи замълча. — Знаеш, че не бяхме единодушни по всички въпроси с него. А по-късно той разбра, че става нещо друго — имам предвид с Поук — и тогава се роди идеята му да спаси всички в „Арми“.
Франи стана и се отдалечи в дъното на кухнята.
— По дяволите! — изруга тя достатъчно силно, за да я чуе Харди. Отвори хладилника и после веднага го затвори.
Харди я последва.
— Знаеш ли? — каза той. — Той наистина ли е отишъл да се види с Крус?
— Ъхъ. По-късно възникна намерението отново да се срещне с него…
Млъкна и се извърна към Харди, широко отворила очи.
— Господи, мисля, че това беше през онази вечер. Как не си го спомних досега?
— В понеделник, вечерта, когато бе убит?
Тя се облегна на тезгяха.
— О, не. Това не е възможно. Той не беше… — Франи се разтрепери, бялата тъкан на блузката й играеше на раменете и гърдите й.
— Какво не е бил?
— Той не излезе от къщи заради това. Сигурна съм. Каза, че иска да си помисли за… за бебето и че скоро ще се върне.
— Може да си е спомнил за срещата с Крус, след като е излязъл.
Франи не отговори.
— Но нали са се срещали преди? Сигурна ли си в това?
Тя кимна разсеяно.
— Франи, това е важно.
Тя се върна до масата и седна.
— Поне веднъж, седмица преди това, доколкото си спомням, Еди ходи у дома му.
Безполезно би било да сподели с Франи съмненията си, че Еди може да е шантажирал Крус. Но като пътуваше към къщи с колата, тези съмнения започнаха да придобиват все по-ясен смисъл. Щом се е готвел да постъпва в школа през есента, с какви средства е щял да живее по време на обучението си? И при това с очакваното бебе затрудненията му ще бъдат още по-големи. Франи няма да има възможност да работи в продължение поне на няколко месеца. Допълнителни средства ще му бъдат добре дошли.
Може би Еди само си е помислил това през оная вечер. Но е имал насрочена среща и това му е хрумнало в момента. И то е довело до неочаквани неприятни последици.
То бе напълно допустимо, при условие че Еди има подходящата нагласа да опита този ход, обаче всички индикации все още сочеха, че той не е бил такъв човек.
Но като зави от Гири по своята улица, Харди си спомни съвета на Ейб и повтори няколко пъти високо името Алфонс Пейдж.
Вмъкна се в тъмния си дом. Съобщението на Франи беше записано на машината. Записано бе и обаждане на Джейн… „Просто да ти чуя гласа.“
Отиде до бюрото си и извади от джоба лентата от №911. Гласът беше на образован мъж, звучеше носово поради усилие да се прикрие истинския тембър или от лошото качество на записа. Той казваше: „Има тяло на мъртвец на паркинга на Издателската компания «Крус». Благодаря“.
Съвсем хладно изречено, дори прекалено. Думата „Благодаря“ леко дращеше ухото. Харди прослуша клипа пет пъти с надеждата да запомни нещо от особеностите на гласа. Той не звучеше женствено. Нямаше и акцент.
Беше рано — преди девет и тридесет — от един дълъг и непродуктивен ден. Утре ще трябва да се срещне с Крус, ако се наложи, дори ще го отвлече, за да достигне до основната причина за неговите лъжи. Искаше му се да провери и състоянието на Стивън — как се оправя момчето от травмите. А дотогава Глицки може да успее да прибере Алфонс.
Харди беше крайно отегчен от всичко. Единственото, което искаше, беше смъртта на Еди да бъде обявена за убийство и смяташе, че Глицки вече разполага с достатъчно доказателства в подкрепа на това. Но всъщност нямаше нито едно ново доказателство, пряко свързано с Еди. Имаше само предполагаеми мотиви и случайни странности, като например телефонното обаждане чак от средата на града.